Новият слоган на Дестинацията се роди след кратката ни разходка до село Бучуковци, което е на 10 км. от град Дряново в посока Трявна.
Събрахме се аз (Александър), Ники и Петя, с цел да обсъдим рекламното видео на Дряново, което замисляме, като междувременно се поразтъпчем и разгледаме едно кътче, за което сме слушали, но не сме посещавали никога.
Пътят до Бучуковци е истинско удоволствие за хората, които не ги е страх от високо. В един момент широкото точно за един автомобил шосе върви по ръба на пропаст, от която ви дели един 10-сантиметров бордюр. Но нека това начало не ви отказва. Защото си струва.
Самото село е разположено амфитеатралано в подножието на един хълм и гледа изцяло на юг. Слънцето тук е в изобилие и тъй като няма как къщата ви да не е с южна гледка, ще му се наслаждавате постоянно.
Първата дума, която ни дойде на ум, още щом подминахме първият селски дом бе „идилия“. Идилични каменни улици, идилични каменни дувари, идилични плевни и стръмни дворове с малки сайванти и механи.
Без да искаме кацнахме в дестинация идилия. Кацнахме не е точно казано. Издрапахме е по-правилно. Защото по заснеженият и заледен стръмен път бе истинско чудо, че изобщо успяхме да стигнем. Снегорин не бе минавал изобщо, което е и разбираемо – селото няма постоянно население.
И кой нормален човек би се заселил там? Не беше трудно да съобразим, че село от подобен род може да е създадено само от хора, които са бягали от нещо. Вероятно от българи, които са търсили сигурността на планината по време на османското владичество.
Знаем, че благодарение на бележития архитект Минчо Димитров, син на строител от Бучуковци, преди години селото се сдобива с водопровод. Благинка, която обаче не изглежда крайно необходима, тъй като в малкото селце има над десет извора, много чешми и герани. Хубава, бистра вода от недрата на планината.
Но да се върнем на идилията. И вие си мечтаете за нея. Ние пък я преоткриваме редовно около нашето любимо Дряново. Преди време беше Пейна, сега е Бучуковци… И знаете ли какво си мисля сега – това село може да ви предложи и всичко, и нищо. Там няма дори магазин. Няма кръчма! Има гора, има земя, която не е от най-плодородните, има празни къщи.
И точно затова селото може да ви предложи всичко, защото е като един бял лист. От вас зависи какво ще нарисувате. Може да нарисувате пълно релаксиране. Може да направите кулинарни магии. Може да свирите музика колкото си поискате. Можете да пеете, да танцувате. Можете да четете на воля. Можете да рисувате. Можете да мислите, да мислите дълбоко. Можете да си пуснете децата без никакъв страх. Можете да правите любов. Можете да напишете книга. Можете да си излекувате нервите. Да продължавам ли?
Ще продължа. Но с фотогалерията ни. Каквото думите не описват, снимките показват:
Локация на с. Бучуковци:
Share this:
3 коментара
Може ли да се обадя, че от това романтично селце е дърворезбарят Иван Бочуковеца, младият майстор, участвал в облога за по-по-най-красиво изрязан таван в Даскаловата къща в Трявна и спечелил … ръката на дъщерята на стопанина и вече 200-годишна слава с раздвиженото си ярко слънце, огряло възрожденската одая с любов и вдъхновение.
Прекрасно местенце, което обаче пропуснах да посетя предвид на това, че когато прекосих маршрута от манастира до Боженци обърках пътя.