Любен Богданов – стожерът на учебното дело в Дряново

Любен Богданов е от онези специални личности, които всяко населено място (трябва да) има. Тях не ги дават по телевизията, името им не е ежедневно във вестниците, но за даденото селище са по-важни и от президента, и от министрите. Истински звезди и герои!

Каним ви да се запознаете с историята на г-н Богданов чрез чудесния материал на Камелия Александрова от www.actualno.com, написан на 2 март 2014 г., когато бе неговият 70-и рожден ден. Ето го:

„Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк“.

ХРИСТО БОТЕВ (1848-1876)

Едва ли има по-подходяща личност от поета-публицист и революционер Христо Ботев, която да обрисува най-точно образа на учителя по призвание в едно изречение. А добрата новина от нас е, че и днес думите на Ботев живеят. Събрани са в образа на един човек – учителя Любен Богданов. Търпелив, добър и достолепен българин от едно много специално кътче на България, запазило Възрожденския дух – Дряново. Живописното място до ден-днешен ражда от онези, истинските българи. С духа на Левски и Ботев, на Бенковски и Волов. Гордите балканджии пазят с цялата си същност заветите на предците си и не позволяват достойнството и честта им да бъдат претопени от модерните ценности на 21-и век. Така е заради учители като Любен Богданов.

Той е нашият добър герой за пример днес. Господин Богданов, учителят по история на няколко поколения доказано достойни българи от Дряново, навършва 70 години. И част от същите тези достойни българи, които той е възпитал, събудил е мисълта им и е отворил сърцата им за добрините, поискаха да разкажат за него. Да покажат примера му. И на днешния прекрасен празник по ирония на съдбата да му поискат прошка за всичките лудории на младостта им, на които той е бил свидетел.

А кой, всъщност, е Любен Богданов? Роден е на 2 март 1944 година в село Дъбравка, Видинско. Завършва история във Великотърновския университет. След това преподава история, военно обучение, български език и литература в няколко села в района на Габрово, преди да се установи в Дряново. Има 40-годишен педагогически стаж, в 27 от тях той управлява учебни заведения. През 2008-а сам решава да се пенсионира. И се отдава на голямата си страст – туристическата дейност. След като дълги години е председател на туристическото дружество „Бачо Киро“-Дряново и дори печели златен и сребърен медал „За особени заслуги“ към туризма в България. Днес той отново преподава, но по малко по-различен начин. Екскурзовод е в пещерата „Бачо Киро“, която се намира над Дряновския манастир. Разказва на туристите истории за неандерталци и пещерни мечки. Сладкодумно ги въвлича в приказка, докато обхожда с тях дългия маршрут на пещерата. А историите остават запечатани завинаги в умовете на туристите. За да се върнат отново там.

Популярна поговорка гласи, че учителят и дървото се познават по плодовете. В лицето на Ники Карагьозов, Александър Македонски, Йоанна Станева и Мануела Тодорова г-н Богданов получава пълна шестица. Четиримата будни млади дряновци, избрали да останат по родните си места и да дарят себе си, талантите и усилията си, за да го направят още по-добро място, днес искат да благодарят на учителя си и да го поздравят за юбилея.

„Никога няма да забравя две неща за г-н Богданов – беше много взискателен, но страшно справедлив учител, разказва Ники Карагьозов за любимия си учител. – Доброто преподаване на уроците по история беше само едната страна от ценността му. Най-хубавото в часовете ни при него беше, че отделяше време да разговаря с нас на различни теми, съветваше ни, възпитаваше ни…“.

Четиримата младежи са част от организацията МОГА-Дряново, която си е поставила за цел да съживи любимия си град. „Създадохме една идея, която да обедини хората в Дряново и да ги мотивира да променят живота си и средата около тях към по-добро, обясняват мисията си те. – Мечтаем за град, който може да ни предложи условията да живеем спокойно и да се развиваме според интересите и възможностите си. Да предложим алтернативи за осмисляне на свободното време на децата в него. Град, с който родителите ни да се гордеят и никога да не съжаляват, че са прекарали живота си там. Град, който да вярва в собствения си потенциал и да го развива мъдро“.

Да бъдеш учител е призвание, а не професия. И сега, когато вече е пенсионер, Любен Богданов не престава да практикува. Но вече преподава не по задължение, а по сърце на учениците си. Те не престават да го търсят за всякакви съвети. Отношенията им са приятелски, но младежите, получили образованието си от него, продължават да пазят огромния респект към учителя. Същият този, учител, който днес навършва 70, а неговите ученици от сърце му пожелават и след още 70 да се събират и да обсъждат нови проекти с добрини.