В статиите си често споменавам колко способни и високо ценени са били майсторите от Дряновския край по време на Възраждането, но не оставайте с впечатление, че традицията, генът са се загубили някъде в смътните времена към края на XIX век. Едно от най-добрите доказателства е работата на архитект Пенчо Койчев – един от първите българи с академично образование в тази област. Наистина достоен наследник на първия българин, подписвал се като архитект – Никола Фичев (Колю Фичето).
Прочетете: Колю Фичето – патриархът на българската архитектура
Пенчо Койчев е роден в Дряново на 27 януари 1876 г. Бунтовната година малко преди Освобождението не предлагала лесен живот за местните. Бащата Генчо Койчев бил строител, кръстосвал близки и далечни земи, за да изкарва прехраната на семейството. През 1879 г. решил да търси щастие в Силистра, където живеел неговият брат Райчо. Натоварил семейството и покъщнината на една биволска кола и така стигнали до Русе, а от там с параход до Силистра. Генчо Койчев починал през 1913 г., когато не понесъл прочетената във вестника новина, че Южна Добруджа става част от Румъния. Цана Койчева трябвало да доотгледа сама трите деца – Пенчо, Иван (офицер) и Велика.
Пенчо Койчев с родителите, брат си и сестра си
Пенчо Койчев завършил основното си образование в Силистра (1891 г), а средното в Русе (1896 г). В гимназията той участвал в училищния хор и в организираните театрални представления, като бил добър приятел със Сава Огнянов – по-късно известен актьор, чието име днес носи театърът в Русе. За висше образование е изпратен от родителите си в Гент, Белгия – страна, където са следвали много българи, тъй като животът там е бил сравнително евтин. Пенчо не знаел добре френски език, но с много старание успявал да се справя не просто на ниво, а да бъде сред най-добрите студенти. Завършва с отличен успех, получавайки диплома за инженер-архитект, като му предлагат да стане асистент в университета, а негови чертежи десетилетия напред са били изложени в коридорите, за да бъдат образци за следващите студенти.
Като ученик
Като студент (1901 г.)
Младият архитект обаче желае да приложи наученето в полза на родината и се завръща в България през 1901 г. Точно тогава страната е в тежка криза и Койчев не успява да започне работа, та се завръща при родителите си в Силистра. Първият си строеж прави през същата година, тогава 25-годишен – един малък магазин в Русе. На 1 март 1902 г. е назначен на работа в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 28 юли същата година става окръжен архитект в Плевен. Точно в този град е и първата му голяма творба – през 1903 г. проектът му за построяване на мавзолей-костница печели сред общо 32. Строежът започва на 24 април 1903 г., а е тържествено открит на 16 септември 1907 г. Описван като един от най-внушителните паметници в България, мавзолеят и до днес е сред символите на град Плевен (по-надолу в статията има подробно описание за него).
Мавзолей-костница в Плевен
В периода 1908-1915 г. строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София, който днес се намира на бул. „Дондуков” 36, през 1910 г. сътворява символът на Пазарджик – удивително красивата сграда на старата (вече) поща, в същата година царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица (построено е само едното крило, тъй като започва войната), а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов.
На 28.09.1908 г. Пенчо Койчев се жени за Невена Тричкова
От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докато настъпват най-силните години в кариерата му на архитект – на 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството на благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Нардното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в София, Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар и др.
Пенчо Койчев е бил добър приятел с големи личности като писателите Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, карикатуристът Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, артистът Сава Огнянов и др. На следната снимка е с Елин Пелин, Александър Божинов и Петър Морозов:
След случката със Съдебната плата в София (прочетете по-надолу) Пенчо Койчев прекратява кариерата си на архитект, отдава се на писането на книги и научни публикации, хобитата си и се грижи за единствената си внучка – Невена. Почива на 81-вия си рожден ден – 27 януари 1957 г.
За най-любознателните – следва малко по-подробен преглед на няколко от най-значимите творби на Пенчо Койчев.
Съдебната палата в София
На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководене на строежа на Съдебната палата в София – сграда, която чака реализация още от 1880 г., когато се ражда идеята за построяване на такава. Става дума за грандиозно здание, простиращо се на 8 500 кв.м и струващо 200 000 000 лв! Койчев е изключително въодушевен от проекта, работи с огромно желание и често не спи по цели нощи, обмисляйки разрешаване на различни проблеми. Оказва се, обаче, че големите проблеми няма да са със самия строеж, а отново политически – през 1929 г. голямата икономическа криза засяга и България, постоянно има заплаха работата да бъде прекъсната, а по-късно новият министър на правосъдието, Качаков, урежда свои хора като „надзиратели” на обекта – никаква работа, но Койчев е длъжен да им осигурява надниците. За принципния и честен архитект това е недопустимо и логично води до разрив в отношенията с министъра, който на 13 септември 1932 г. преждевременно пенсионира 56-годишния Койчев. Дряновецът слага край на кариерата си като архитект, а в автобиографията си споделя своето дълбоко огорчение от случилото се, като се успокоява, че поне фасадата на палатата е завършена от него, а всичко по работата на вътрешността е подготвено и ще се осъществяви, както той го е планувал. Така и става. Все още, обаче, не е осъществено желанието му неговото име да бъде изписано на гранитния цокъл под първата колона отдясно, където е оставил двойно по-голям камък от другите за целта…
Много подробно статия за историята и архитектурата на сградата има в сайта на Висшия касационен съд – http://www.vks.bg/vks_p09_01.htm.
Съдебната палата в Русе
Строежът на Съдебната палата в Русе започва през 1929 г., а тържественото откриване става на 27 октомври 1940г. в присъствието на министъра на правосъдието и висши чиновници от министерството. Присъстват и юристи от цялата страна. Русенският митрополит Михаил освещава сградата. Получени са поздравителни телеграми от министър-председателя и от председателя на Народното събрание. Тържеството се предава по Радио София
Сградата е с разгъната площ 2820 кв.м, 130 помещения и 7 съдебни зали. Стъклописите за по проект на проф.Иван Пенков и са изработени в Германия. Скулптурните фигури на фасадата са дело на проф.Любомир Далчев (изработил в Дряново паметника „Майка България“ и Никоевската чешма), изработени през 1938г. Стойността на строежа е 43 400 000 лв., по тогавашен курс.
Още информация има в сайта на русенската библиотека: http://www.libruse.bg/mestna-istoria/pametnicite/sgrada-sadebna-palata
Мавзолей-костница в Плевен
Инициативата за построяването на този паметник е на видния възрожденец Стоян Заимов. Обявен е конкурс за проект, като сред тридесет и два за най-добър е избран този на Пенчо Койчев, макар той тогава да е още млад и неопитен. Първата копка е направена на 24 април 1903 г. Зданието струва общо 280 000 златни лева, като значителна част от средствата са събрани от дарения.
Мавзолеят има едно централно кубе (24 м) и четири странични полукълба. Формата на купола, червените тухлички и гранитните колони му придават внушителен, тържествен вид. От северната и южната страна са поставени големи мемориални плочи с названието на руските и румънските полкове, имената на офицерите и броя на войниците, загинали при Плевен по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Входната врата на мавзолея е украсена с розети и плетеници в български народен стил от резбаря Иван Тръвницки. Над нея е поставен орелеф на „Св. Георги Победоносец”, изработен от големия български скулптор Жеко Спиридонов. Проф. Иван Тръвницки е автор и на изящния иконостас, който дори получава награда на изложението в Париж през 1906 г. Иконите са дело на бележитите художници проф. Иван Мърквичка и проф. Антон Митов.
Тържественото откриване на мавзолея се случва на 16 септември 1907 г. Сред знатните гости личат имената на участниците във войната ген. Столетов и ген. Паренсов.
Дворецът в Царска Бистрица
В автобиографията си Пенчо Койчев пише:
„През 1910 г. Н.В.царица Елеонора ми възложи да изработя плановете и да ръководя строежа на двореца в Царска Бистрица. Намирайки рационализъм и голяма естетика в българското строително и декоративно изкуство, и царицата понеже много ценеше българското народно изкуство, по нейно желание и съгласие приложих това изкуство както в архитектурно, така и в декоративно отношение в широк мащаб, особено българското резбарско изкуство по врати, тавани, стълби, стени, камини и пр. За тази работа бях любимеца на царицата и бях отрупан с нейното внимание и подаръци.”
Ако сте в София и минавате по бул. „Дондуков“, можете да се спрете на №36 и да погледната къщата, която е построил и в която е живял този забележителен човек. Ето я и нея:
А за Пловдив е следното, изпратено от Любомир Сербезов:
Емблематичната сграда на аптека „Марица“, завършена през април 1911 г. по проект на Пенчо Койчев. ФасадноТО оформление дело на Емилия Събева. Снимката е от започнатото през 70-те събаряне…
На арх. Пенчо Койчев е посветен сайт, където са публикувани автобиографията и биографията му, много снимки и пр. Ето го – www.koichev.wordpress.com.
Share this:
