Добра работа сте свършили, ашколсун! Аз „сполай” сега няма да ви река, ще ви го рекат децата ви един ден, че тя, тая работа за тях е – да знаят корените си, че корен нямаш ли, плод не връзваш…
И аз така, каквото можах направих. Мостове градих, дето да събират човек с човека…и манастири, дето да го събират с бога… и чешми, дето утоляват жаждата на тялото… и храмове, че да утолява жаждата си и душата… и кули за часовници, че хората все искат да уловят времето , та да си подредят нещата на според него. Ама времето кой може го хвана, него го няма… Времето е в туй да слушаш какво ти казва дървото и да накараш дървото да те слуша… и камъка… и пръста… и водата, да станеш едно с градежа и да го градиш тъй, че да остане.
Викат, самоук съм бил – че то кой не е самоук на тоя свят? То цялото училище е пред очите ти – ако имаш очи да го видиш, научаваш го, ако ли не – не. Аз мойто школо навремето на Баева ливада го подкарах. Гледах най-напред от дряновските майстори, после от разни дюлгери от Влашко до Цариград, и от Черното море до Дубровник. С албанци съм работил, с гърци, с турци, с италианци. Видял съм много. На тия, дето не знаят, съм показвал, от тия, които знаят и могат, акъл съм взимал. Който иска да научи нещо, научава го. Не иска ли, и сто даскала да му туриш, все тая. Щото на човек можеш на сила да му вземеш, ама да му дадеш на сила можеш ли…? И така…Над 15 черкови съм дигнал в годините – аз съм им правил теркове, аз съм ги смятал, аз съм ги пазарил и аз съм ги градил. Като деца са ми! Като деца…И хубави станаха – за прослава на майстора си и на господа. Че то моженето ни е от Бога, неможенето ние си го правим сами…
„Изповедта на майстор Колю Фичето“Думи, които променят животи! Толкова мъдрост и проницателност, че няма начин да слушаш и да не се замислиш, да не се промениш поне мъничко. Посланието е много силно, тясно обвързано с живота и характера на Първомайстора и дори не трябва да се замисляте дали да отделите няколко минути, за да чуете за какво става дума. –––-Нека уточним, че това не е текст, който ни е оставен като наследство от великия Никола Фичев (Колю Фичето), а е кратък филм на New Age Studio, който бе излъчен по време на церемонията „Сграда на годината“ през 2011 г.
Posted by Дестинация Дряново (Destination Dryanovo) on Tuesday, 23 December 2014
За черкови тогаз даваха хората…и за школа, и за чешми…Пък не е да са имали повече, от малкото си даваха. Та вий сега не проклинайте беднотията си, щото онуй дето днес идва на акъла ви, утре ше дойде в ръцете ви…Можете да сте господари на всичко или роби на всички…От вас си зависи.
Ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове да ви събират…Правете, струвайте, оставете по нещо. Първом за това мислете. Не впрягайте талигата пред воловете. Като работиш със сърце, парите сами ще дойдат. Пък и…я гледайте тука, това е единствената ми фотография /б.р. – снимка от погребението на Първомайстора/. Ръцете ми…виждате ли ги, скръстени са отпред – празни. Нищо не съм вземал за себе си от тоя свят. Ама минаха кажи речи 130 лета откак си отидох, пък повечето дето го градих още си седи.
Айде, със здраве…
Великоплепен текст! Едно от най-смислените неща, които могат да се прочетат/чуят в интернет. Поводът да го споделим с вас точно днес, 15 ноември, е фактът, че на тази дата през 1881 г. е починал майстор Колю Фичето. Много държим да уточним, че това не са думи, които са ни останали в наследство от него, а са дело на New Age Studio, създали този кратък филм през 2011 г. Първото му показване беше по време на церемонията „Сграда на годината“ и даде начало на инициативата да бъде ремонтиран музей „Колю Фичето“ в Дряново – нещо, което вече е факт и беше направено изключително качествено.
Искрено благодарим на инж. Димитър Трифонов, който преди време ни прати значителна част от текста!
Вижте също:
Колю Фичето – скромният възрожденски гений (+ голяма галерия с неговите сторежи)
Музей „Колю Фичето“
Мост на Колю Фичето над река Дряновска
Храм „Св. Никола“
Икономовата къща
Тридневен фестивал в чест на майстор Колю Фичето оживи Дряново
Дряново отбеляза с редица събития 215 години от рождението на майстор Колю Фичето
Share this:
1 Comment
Наистина великолепен текст!