Съвсем малко остана до 14 февруари, когато отново ще има лавина от коментари дали на тази дата трябва да се отбелязва Трифон Зарезан или Св. Валентин. Някои ще се правят на по-патриоти, отколкото са, а други на по-влюбени, отколкото са.
В мъничкото дряновско село Зая обаче са намерили най-доброто решение – съчетават двата празника в Празник на виното и любовта и си правят един весел ден. Както каза Бояна Бонева, душата и сърцето на читалище „Наука-1922“:
„Празник е, когато се съберем. Дали ще е на 1, на 14, или на 11 февруари, както тази година – няма значение.“
Благодарение на това, че е събота, на празника имаше повече хора, отколкото са жителите на селото. По програма началото е в 14:00 часа, но ние закъсняхме 15 минути – точно колкото да изпуснем зарязването на лозята…Но! Хората се върнаха от вратата и повториха ритуала специално за нас 🙂
Зарязването бе направено в дома на 84-годишния Иван Михайлов – сред малцината, които гледат собствено грозде, а не си купуват. На мястото на всяка отрязана клонка поляха с вино – да бъде лозата здрава и плодородна. А клонките правеха на обръч и ги окачваха на врата на хората.
Тържеството в сградата на читалището беше от 15:00 часа, така че имахме време да разгледаме библиотеката и етнографската сбирка. Тук живеят добре обгрижвани и радващи се на завиден интерес почти 5 000 книги! И тъй като бързо си харесахме няколко – вече и ние сме записани и си имаме картон 🙂
А в етнографската сбирка изключително грижливо са подредени и номерирани над 100 предмета от бита на хората. Г-жа Бонева доста подробно и увлекателно ни разказа за предназначението на предметите, за начина по който са уреждали стаите едно време, за някои от занаятите и пр.
В голямата зала на читалището беше толкова уютно, че ми е трудно да ви опиша. Направената собственоръчно украса, бумтящата печка в средата, и най-вече – домашно приготвени баници, туршии, кюфтенца, вино (разбира се!), ракия, сок от касис. Смело мога да кажа, че кетърингът победи с лекота този на повечето конференции и други помпозни събития.
Организаторите бяха подготвили и томбола, за която предложиха и беше прието от вишегласието – събраните средства да бъдат дарени на певческата и танцова група към читалището в съседното село Ганчовец, които мечтаят да отидат на участие в чужбина. За да си щедър, не е нужно да имаш много. Добро сърце е достатъчно. Понякога житейските уроци идват в съвсем неочакван момент и място.
Малко по малко, докато хапвахме и разговаряхме с всепризнатия в района майстор на виното – Стефан Цветков, на масичката встрани се събраха девет шишенца с домашно направено вино. Това бяха мострите на тазгодишните участници в конкурса за Цар Винар. След бързи номинации за участници в журито, тримата избрани се оттеглиха настрани и започнаха да дегустират.
Не можахме да останем до края и да видим кой е №1 тази година. Но както каза дядо Стефан, носител на званието:
„Не е важно кой ще стане Цар Винар, а да се видим и да прекараме весело.“
Това беше второ издание на Празник на виното и любовта в село Зая, на което присъствам. И май се влюбих 🙂 Заради хората, красотата на мястото, прекрасната възможност да вкуся домашни храни и напитки, най-вече заради отсъствието на каквато и да е превзетост. Просто се усеща, че това е празник, който се прави от и за хората, а не нещо комерсиално или за отчитане на дейност. Потърсете подобно преживяване около града, където живеете, ще ви се отрази добре. Ако се затруднявате да намерите – добре сте дошли в Зая, ще ви се зарадват искрено 🙂
Още снимки:
Журито избора най-доброто вино
Едно от многото литературни събития в селото
Царицата 🙂
Короната
За къде без музика?
Собственоръчно направената украса
Зарязването
Домакинът – дядо Иван Михайлов (84 г.)
Прочетете още:
Празник на плодородието в Зая
Ганчовец – селото с магически фестивали
Share this:
