Ганчовец – селото с магическите фестивали

Мнозина повтарят „дела трябват, а не думи“, но малцина спазват този принцип. А той наистина работи и случващото се през последните години в дряновското село Ганчовец е красноречив пример.

Вместо да се вайкат колко е трудно, какви проблеми имат, местните (163 души в края на 2015 г., ако може да се вярва на официалната статистика) поемат сами отговорността за благоденствието си. Успяват да извадят готини идеи, които съчетават полезното с приятното. И малко по малко да подобрят облика на селото и да задържат живеца в него.

През 2008 г. за първи път е организират фестивала на домашната ракия „Ракия-магия“. Как са го измислили ли? Приятелските спорове чия ракия е по-добра трябвало да бъдат разрешени от жури, съставено от външни, безпристрастни ценители на най-българската напитка. Идеята се разраснала като снежна топка, търкулната по прясно навалял сняг – от шега между приятели до ежегоден фестивал, който всеки месец септември привлича в Ганчовец по няколкостотин души от най-различни краища на България. И дори замества съборът на селото, който е три дни след Великден, т.е. в работен ден, та хората започват да се прибират не за него, а за „Ракия-магия“.

В надпреварата за най-добра домашна ракия се включват участници дори от други държави – Бразилия, Канада, Германия, Великобритания и др. Стига се до над 60 ракии, така че се налага журирането да се прави в два кръга – първо доброволци от публиката избират 20-тен ай-добри, след това специално жури определя топ 3. Любопитна подробност е, че в журито има доста жени и заради това често печелят плодови ракии.

Забележете каква е наградата за победителя в „Ракия-магия“ – 50-литрово буре! Празно, разбира се, та майсторът да си го напълни. В действителност голямата награда е самото преживяване – хубави хора, прелестно място, разнообразна програма (музика, филми, игри и пр.) и пълноценна почивка от тежките претенции и вечната забързаност на големите градове.

Няма скучни места, има скучни хора – често сме вмъквали това в наши статии и описания. Долу-горе на този принцип през 2012 г. се ражда и вторият магически фестивал в Ганчовец – „Греяна ракия-магия“! Той е доста бутиков, провежда се първите събота и неделя на февруари и успява да сгрее кръвта дори в тези най-върли дни на зимата.

Името на филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ в Ганчовец е леко променено – „Светът е голям и ракия дебне отвсякъде“. Но и спасението не е забравено. С разрастването на фестивала идва идеята той да бъде превърнат в трибуна за едно благородно начинание – ремонт на читалищната сграда в селото, в чийто двор се провеждат събитията.

Дава се гласност на дарителската акция, а средствата от входни такси (които са пожелателни) веднага се заделят за делото. И малко по малко сградата на читалище „Денчо Славов-1900“ е вкарана в прилична форма – санирана, с ремонтиран покрив и частично сменена дограма. През 2016 г. ганчовлии решават да се погрижат по подобен начин и за църквата в селото (подробности).

Най-новото попълнение в поредицата магически фестивали в Ганчовец е „Киномагия“. Сефтето му е през 2013 г., провежда се насред лятото – три дни през юли. Вечер прожекциите се правят на открито, така че си е кино под звездите – лукс, та дрънка!

Филмите не са от нафталина, а съвсем нови – „Урок“, „Каръци“, „Прокурорът, Защитникът, Бащата и неговият син“ и др. Има и анимации за децата, тъй като те са значителна част от зрителите. Обичайно биват представяни по 15-ина заглавия – игрални, документални, анимационни.

Големият „виновник“ за „Киномагия“ е режисьорът Кирил Станков, който от 2009 г. живее постоянно в селото. Той е в основата и на другите събития, така че спокойно можем да го наречем искрата, която разпалва Ганчовец вече седем години. И с идеи, и с контакти, и с хамалска работа на терен. Човек с широк светоглед, с когото можете да говорите в продължение на часове. И да направите тандемен полет с парапланер. Най-добре му идете на гости в къща „Арт Еко Ленд“ и вижте лично той що за човек е и Ганчовец що за село е 🙂

Около 8 сутринта в Ганчовец 🙂

Друг човек с голяма вина за хубавите неща, които се правят в Ганчовец е младият, особено по дух, кмет Тодор Маринов. Той работи със завиден ентусиазъм както за фестивалите, така и за най-малките битови задачи от ежедневието на хората в селото. Историческата наука му е голяма страст и това е сериозен плюс за изясняването и съхраняването на историята на Ганчовец. Дигитализирал е над 200 стари снимки от местните хора, а сведения за 115-годишната дейност на читалището са събрани в документален филм, който можете да изгледате ТУК.

Но Тодор не е с поглед само към миналото, а е човек, който е доста наясно със съвременните тенденции. Думите му, че с колата стига до центъра на Велико Търново (19 км) по-бързо от ползващите градски транспорт там звучат доста съблазнително за постоянно увеличаващия се брой хора, които предпочитат да живеят на спокойно място, но все пак държат в близост да има по-големичък град.

Именно местоположението е тлъст плюс за Ганчовец, а и за цялата община Дряново, както многократно е ставало дума в „Дестинация Дряново“. Ганчовец е на 1 км от европейски път Е85, по който за има-няма 15 минути се стига до Велико Търново и Габрово. Има автобуси, има и железопътна гара в селото (наскоро ремонтирана), така че пътуването до него и от него не е никакво предизвикателство. Има и стар път до град Дряново, който е чудесен за каране на велосипед (едва 4 км е разстоянието).

Точно за тук отлично пасват думите на писателя Николай Хайтов:

„Очарованието на Стара планина е в друго – в прегръдката й с равнината. Повозете се по пътя от Търново за Габрово през някой пролетен ден и ще почувствате какво е мощна прегръдка, какво е страст и порив.“

Къщите в Ганчовец са разположени на две нива – в ниската, равна част, от двете страни на пътя и във високото, на хълма, след паметника на бореца за свободата на България Христо Ботев – Дряновски. Ще видите типичните балканджийски постройки – каменен първи етаж, бяла фасада, покрив с плочи (тикли), но те не доминират спрямо построените през последните 60-ина години. Хубавото е, че почти всички са добре поддържани, включително дворовете им – градини с цветя, зеленчуци, дръвчета, щъкащи навред кокошки, шарени кошери. Ако желаете да усетите тръпката на описаното, да разберете какво е гостоприемство и истинска идилия в Предбалкана – останете известно време във Възрожденската къща.

И накрая нещо любопитно – в селото се влиза и се излиза по мост. Общо са три, така че може би като съотношение между територия на населеното място и брой мостове Ганчовец може да се мери с Будапеща. За един от тях има крайно любопитен разказ по какъв начин е построен и как изобщо са били изграждани тези трудни съоражения през XVIII-XIX век. Можете да го прочетете ТУК.

А това писание завършва с надеждата, че ще се превърне в един своеобразен мост между Ганчовец и хората, които обичат да се отбиват от големите пътища и да опознават такива местенца. 🙂

Вижте и разказите ни за:

Село Бучуковци

Село Янтра

Село Косарка

Село Длъгня

Искра, Сяровци и Пърша