Стойчо Мошанов – от фронта, през Народното събрание и мисията в Кайро
Стойчо Мошанов е от онова будещо възхита поколение, което е образовано в чужбина, но с единствената цел да се върне и да изгради една по-силна и по-добра България. Родил се е в град Дряново на 25 май 1892г. Едни особено бедни години, когато занаятите са замирали заради навлизането на фабрични стоки и заради загубените пазари на Османската империя, а още не е имало фабрики, не е минавал влакът от тук и пр. Въпреки това Стойчо е много добре образован и завършва право в Екс ан Прованс, Франция – същото място, където няколко години по-рано завършва и неговият чичо Никола Мушанов (виден държавник, трикратен министър-председател на България; заради това Стойчо сам променя втората буква от фамилията си – да покаже, че не разчита на името си).
Но вместо в кантората отива на фронта – участва като офицер в Балканската и Първата световна война, като и за двете получава ордени. След това се включва активно в политическия живот на страната и става една от най-важните личности в него.
От 1919 г. е във Висшия партиен съвет на Демократическата партия (през 1920-1923 г. е част от Военния съюз и участва в свалянето на Александър Стамболийски), избиран е за народен представител в трите Обикновени Народни събрания в периода 9 декември 1923 – 19 май 1934 г. Заема поста министър на народното стопанство от 21 април до 23 ноември 1935 г., като в последните осем дни е и министър на финансите.
22 май 1938 г. – Народното събрание с председател Стойчо Мошанов (в центъра)
Последния пост, който заема е председател на Народното събрание от 22 май 1938 до 27 април 1939 г. Интересен факт е, че в ролята си на такъв е поканен и присъства като шеф на българската делегация на петдесетия рожден ден на Адолф Хитлер.
Стойчо Мошанов инициира първия у нас Закон за социалното осигуряване. Най-важната задача в политическата му кариера идва в края на Втората световна война, когато е натоварен от българската държава да ръководи преговорите с Великобритания и САЩ за излизане на страната ни от войната.През август 1944 г. той се среща с английския посланик в Истанбул, а на 1 септември вече е в Кайро и се среща с делегациите на западните страни. Мисията му е прекратена на 5 септември, тъй като на този ден СССР обявява война на България.
По времето на Партията е репресиран – интерниран в Търговище през октомври 1947 г., осъден на 20 години затвор през 1949 г., прекарал 10 от тях в лагера в Белене. Освободен е през 1959 г. и се връща в София, но е принуден да живее в тясна таванска стая и не бива допускан да работи. Най-голямата му мъка била, че на такова отношение се „радват“ и неговите деца, а дори и внукът му.
Автор е на книгите “Външната политика на Демократическата партия” (1946), “Моята мисия в Кайро” (1991), “Мемоари. Ръкопис” (в архива на БАН).
Почива на 10 януари 1975 г.
По повод 120-та годишнина от рождението на Стойчо Мошанов, през 2012-та той е обявен за Почетен гражданин на Дряново (с решение №189 на Общинския съвет). В Пловдив е почетен с кръстена на него улица.