Априлското въстание отминало, но белязало завинаги Дряново и Дряновския манастир с битката на четата на поп Харитон и Бачо Киро срещу османските войски. Светата обител била почти напълно разрушена при 9-дневните боеве, големият бунт на българите не завършил с успех, но в крайна сметка постигнал достатъчно – въстанието било отразено от мнозина чуждестранни журналисти, дори била сформирана международна анкетна комисия, която описала обстойно случилото се. Това, и редица други фактори, довело до поредната война между Русия и Османската империя. Тя била обявена на 24 април 1877 г.
Руската войска напредвала бързо и на 7 юли отрядът на ген. Йосиф Гурко вече бил в старата българска столица Търново. Това накарало разположените в съседните селища, включително Дряново, османски войски и част от мирното турско население да се прехвърлят от другата страна на Балкана. Дряновци побързали да се възползват от благоприятната ситуация и още преди пристигането на руснаците обявили самостоятелност и избрали временна революционна власт. На 8 юли 30-ти Донски казашки полк, командван от полк. Орлов, вече бил в Дряново – гарант за края на близо 500-годишното владичество. Вечерта на същия ден бил избран съставът на временната местна власт – десет души влезли в Съвета, а за председател бил определен хаджи Сава Хаджииванов (1814-1904) – заможен търговец, който многократно се е изявявал като дарител, а по време на Априлското въстание спасил града от опожаряване, след като събрал всичкото свое злато, убедил и други богати дряновци да направят същото и предал ценностите на Фазлъ паша.
И по време на Руско-турската война Дряново бил в центъра на събитията. В града се разположили солиден брой руски войски, които били в резерв на заелите проходите от Шипка до Хаинбоаз. Дряновци били изключително полезни с осигуряването на прехраната им, на животински сили, с отличното познаване на пътищата в района, а и 167 местни се влели в опълченските редици. След жестоките боеве при Шипка между 9 и 12 август, Дряново се превърнал в град-лазарет, където се лекували хиляди войници и опълченци. В памет на загиналите от раните си, през 1930 г. е издигнат паметникът, където в днешно време ежегодно се отбелязва 3 март – националният празник на България.
Източници:
Дойнов, С. Дряново и Дряновско по време на Руско-турската война от 1877-1877 г. Сборник „Дряново и Дряновският край”, книга I, 1983 г., с. 96-97
Жеков, И. Преходи (Една фамилна сага между 1850 и 2012 г.), София, 2012, с. 11-14
Чолов, П. История на град Дряново, София, 1969, с. 183
Share this:
