Източник на следното описание на изключително интересния живот на Станчо Хаджидимитров е семеен фонд Хаджидимитрови, съхраняван в Държавна агенция архиви – Габрово. Семейството е било с огромна роля за съдбините на Дряново, а и не само. Приятно четене :))
Станчо Хаджидимитров Хаджиганчев е роден в Дряново на 24 април 1868 г. Той е третото дете в семейството на х. Димитър Хаджиганчев и съпругата му Мария (Мица).
Първоначалното си образование Станчо Хаджидимитров получава в Дряново. От 1882 до 1886 г. той учи в Робърт колеж – Цариград, но не продължава образованието си, тъй като се налага да помага на баща си. След някои неблагополучия на по-големия брат х. Ганчо Хаджидимитров и отделянето му от семейството, х. Димитър Хаджиганчев привлича като свой помощник Станчо. Съвместната им дейност започва от 1886 г., когато Станчо Хаджидимитров получава свидетелство от Дряновското градско общинско управление като пълномощник по делата на баща си. През 1888 г. х. Димитър Хаджиганчев чрез формална покупко-продажба му прехвърля повечето си недвижими имоти, за да не бъдат конфискувани за дълговете на по-големия брат. През 1889 г. Станчо Хаджидимитров се жени за Титка Николова Ахмакова (7 септ. 1874 – 27 окт 1944). Те имат двама сина – Димитър Ст. Хаджидимитров (23 апр. 1901 – 8 март 1968) и Никола Ст. Хаджидимитров (6 септ. 1904 – 18 окт. 1976)
През 1898 г. Станчо Хаджидимитров става съдружник на баща си х. Димитър Хаджиганчев в търговското съдружие с фирма „Х. Димитър Хаджиганчев и Син“ – Дряново и предмет на дейност соватчилък, бакалия и др. След оттеглянето на х. Димитър Хаджистанчев поради напреднала възраст през 1905 г. фирмата се поема изцяло от Станчо Хаджидимитров. Тя продължава да действа и след смъртта на х. Димитър Хаджиганчев с единствен собственик и представител Станчо Хаджидимитров.
-
Къщата на хаджи Димитър – бащата на Станчо
До 1912 г., когато почива х. Димитър Хаджиганчев, е трудно да се разграничи самостоятелната дейност на Станчо Хаджидимитров от тази на баща му. Той продължава в общи линии неговата стопанска дейност – лихварство, покупко-продажба на недвижими имоти, търговия с различни стоки и др. Станчо Хаджидимитров действува от свое име, като пълномощник на баща си или като представител на фирмата „Х. Димитър Ганчев и Син“ – Дряново.
През 1898 г. в протокол на спестовно АД „Капка“ – Дряново Станчо Хаджидимитров и х. Димитър Хаджистанчев са записани сред най-големите акционери на дружеството. През 90-те години на ХIХ в. Станчо Хаджидимитров е посочен като собственик на една от четирите тютюневи фабрики в Дряново. Вероятно това е малкото предприятие, което х. Димитър създава през 1890 г. с една английска машина за рязане на тютюн. Има данни, че през 1901 г. Станчо Хаджидимитров е собственик на Тютюнева фабрика „Гъба“ – Дряново, за производство на пакетиран тютюн. По-късно, поради силната конкуренция, всички тютюневи предприятия се вливат към уедрената фабрика „Балкан“ на „Братя Шишкови сие Братя Хаджистанчеви“ – Дряново.
Освен с тютюн, Станчо Хаджидимитров продължава да търгува и с пашкули.
На 9 окт. 1910 г. той регистрира съвместно с племенника си Генчо П. Хаджигенчев търговската фирма „Ст. Хаджидимитров и Генчо П. Хаджигенчев“ – с. Царева ливада с предмет на дейност: търговия с разни колониални и железарски стоки, храни, дървен строителен материал, комисионерство и др. със седалище гара Царева ливада. На 28 апр. 1936 г., поради разногласия, Станчо Хаджидимитров излиза като съдружник от съвместната фирма и Генчо П. Хаджигенчев остава единствен собственик и член. Той получава от Станчо Хаджидимитров и валцовата мелница в с. Царева ливада за уреждане на негов дълг.
След смъртта на х. Димитър Хаджиганчев (9 март 1912) всички наследници се отказват от дела си в полза на Станчо Хаджидимитров, който поема управлението на цялото имущество.
През 1919 г. Станчо Хаджидимитров съвместно с Ганчо Г. Шишков (фабрикант) от Дряново закупува концесията за каменовъглена мина „Цар Калоян“ при селата Пчелински рът и Златни рът, Казанлъшко. Няма данни дали извършват някаква дейност по мината, но през следващите години я предлагат под наем за разработване и експлоатация.
В началото на 20-те години на ХХ в. Станчо Хаджидимитров насочва капиталите си към индустрията и започва изграждането на Електроснабдително предприятие „Станчо Хаджидимитров“ – Дряново с Водна електрическа централа (ВЕЦ) на р. Янтра в землището на с. Каломен, Дряновско. Електроцентралата е предназначена да произвежда електроенергия в достатъчно количество, с която да се обслужват всички индустриални предприятия в Дряново, да дава енергия за осветлението на Дряново и околните села. През 1927 г. е изградена дизелова генераторна електростанция в с. Царева ливада, преносна линия, мрежа за ниско напрежение и трансформаторна станция в Дряново. През 1928 г. е оборудвана ВЕЦ на р. Янтра. Двете електростанции са взаимно свързани и захранват консуматорите в Дряновска околия и някои съседни райони.
През 1926 г. Станчо Хаджидимитров сключва договор с Дряновска градска община и получава концесия за осветлението и електроснабдяването на града до края на 1946 г. Предприятието започва да електроснабдява Дряново от 1927 г., за което изгражда собствена електропреносна мрежа. Негови клиенти са частни домакинства, мелници, маслобойни, занаятчийски заведения, жп работилницата и др.
През 1931 г. е учредено акционерно дружество с капитал 1 500 000 лв. – валцова мелница „Ема“ АД в с. Ветринци (Балван махала), Търновско с основни акционери Станчо Хаджидимитров и неговите синове. Мелницата е свързана чрез далекопровод и се захранва с енергия от електроснабдително предприятие „Станчо Хаджидимитров“ – Дряново.
Заедно със синовете си Димитър и Никола, Станчо Хаджидимитров е акционер в жп работилница АД „Здравина“ – Дряново. През 1930 г. Станчо Хаджидимитров е избран от общото събрание на акционерите за член на Управителния съвет (УС), а от 29 юни 1930 г. е негов председател до следващото общо събрание през 1931 г. Привлечени са големи акционери от Германия, които осигуряват необходимите средства за развитие на предприятието. В ръководството на дружеството са назначени и двама германци. Предприятието получава значителни поръчки от Дирекцията на железниците и се стабилизира финансово.
-
Вагонен завод – Дряново
През 30-те години на века Станчо Хаджидимитров изпитва финансови затруднения. Това се дължи на значителните кредити, които той използва за електроснабдителното си предприятие и валцовата мелница в с. Ветринци, а настъпилата стопанска криза пречи за редовното им погасяване. Основни негови кредитори са Италианска и Българска търговска банка – София и Банка Български кредит – клон Търново. Той среща трудности при разплащане с доставчици и контрагенти. Част от кредиторите завеждат срещу него съдебни дела за просрочени задължения. През 1933 г. Станчо Хаджидимитров е принуден да поиска откриване на производство за сключване на предпазен конкордат. Въпреки финансовите затруднения, Станчо Хаджидимитров и синовете му развиват успешна търговска и производствена дейност, като покриват задълженията към кредиторите. Те разпродават част от недвижимите си имоти, сред които и каменовъглена мина „Цар Калоян“, Старозагорско. Основните предприятия, които продължават да владеят, са електроснабдителното „Станчо Хаджидимитров“ – Дряново и „Ема“ АД – валцова мелница – с. Ветренци, Търновско. С дохода от тях те изплащат задълженията си към кредиторите. Въпреки напредналата си възраст, до 2 юни 1941 г. Станчо Хаджидимитров изпълнява длъжността началник на склада при Дряновската околийска реквизиционна комисия.
След национализацията на 23 дек. 1947 г. електроснабдителното предприятие с ВЕЦ при с. Каломен, Дряновско е предадено на Електроснабдителна област – отдел „Енергообединение“ – Горна Оряховица. От 1937 до 1947 г. управител-счетоводител е по-малкият син на Станчо Хаджидимитров – Никола Ст. Хаджидимитров. Също до национализацията, другият син – Димитър Ст. Хаджидимитров, е управител на валцовата мелница с. Ветринци (Балван махала), Търновско.
Станчо Хаджимитров е дългогодишен читалищен деец. Той е сред учредителите на Градска библиотека „Развитие“ – Дряново на 13 ян. 1889 г. и член на ръководството. По-късно няколкократно е избиран за председател. Той има голяма заслуга за осигуряване сграда на читалището. На 18 дек. 1920 г. Станчо Хаджидимитров е провъзгласен за почетен председател, като дългогодишен председател и най-голям дарител на читалището. Той подпомага и доизкарването на новата читалищна сграда със салон, осигурява дарение и за църквата „Въведение Богородично“ в Дряново. С негови средства е изградена мозайката пред олтара.
В ученическите си години Станчо Хаджидимитров колекционира пощенски марки. Интересът му към филателията е наследен от сина му Никола Хаджидимитров.
Станчо Хаджидимитров умира на 5 януари 1955 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Богородица“ в Дряново, където е погребан и неговият баща.
Share this:
