Гора, гора, гора и само един тесничък асфалтов път, който подсказва, че напред има село. Това „напред“ обаче е и назад – към онези времена, когато човек е притежавал малко вещи, но е имал изобилие от свеж въздух, чиста вода и достатъчно прясна храна. Когато строителството е било не за усвояване на средства, а за гордост на следващите поколения. И толкова здраво, че много от сградите ни посрещнаха и сега, през 2017 година. Селото се казва Бучуковци и се намира между Дряново и Трявна.
При разходката ни Бучуковци беше изненадващо оживено. Оказа се, че почти всички къщи и вили са закупени от русенци и варненци, които копнеят за чистотата и спокойствието на планината. Чухме едно дете да си подсвирква и малко след това го видяхме да събира тъкмо окосената трева. Не само помага, ами му е кеф!
С почти всички хора се поздравихме, с някои от тях се и заговорихме повечко. Много е приятно човек да не бъде припрян и да може да се отдаде на бъбрене. И изследване на срещаните по пътя растения. И красиви детайли по къщите:
Но такива места не бива да бъдат обяснявани, а преживявани и усещани лично, на живо. Не чакайте да ви стегне шапката, а при първа възможност отскочете до Бучуковци! Ето още снимки за вдъхновение (всички са правени в рамките на един ден):
Вижте още:
Бучуковци през зимата
Share this:
