Любопитно ли ви е какъв е бил животът на българите в годините преди Освобождението, малко преди Априлското въстание? Онзи съвсем обикновен, ежедневен живот на хората – за студа и дълбокия сняг, за заленялата търговия, липсата на храна за животните, данъците и пр. Можем да се докоснем до него чрез една дописка от дряновец до издавания в Константинопол вестник „Напредък“, публикувана на 2 март 1875 година. Ето какво гласи тя:
„Дряново, 2 март 1875 год. Населението в нашето Дряновско окружие е в доста притеснително положени. Общо оплакувание и жалование са слуша навсякъде, във всяка къща. Усилни времена дошле, гечим няма, даване тежко, кярове няма – с тези думи стават по настоящемо разговорите по кафенетата и дюгените. Голямо безпаричие владее в жителството. Търговията съвсем заспала. Земанията и даванията станаха затруднителни, доста хора кръстосали ръце и се чудят каква да я вършат, според това, че и дето има хора да вземат пари, не могат да вземат. На мнозина хора пари пропаднаха, стока дава на вересия и бог знае кога ще я вземне. У селяните като няма пари, страдат и гражданите. А модата успява с исполински крачки, е всичката си разкошност. Става близо 60 дена, как е покрил снега лицето на земята покрай полите на Балкана на дълбочина 7-8 педи, пътищата станаха непроходими. Доста дивеч се излови, като диви свине, сърни, лисици, диви пуйки и други. В Габрово чуваме донесли до 10 сърни живи замръзнали в Балкана. По причина на лятошната продължителна суша, хората нямаше да си доставят сено за животните за през зимата и сега се усеща голяма нужда за храна. Освен плява друга храна няма и тя една и половина пари оката. От полето и зад Балкана са докарани доста добитък, за да го иззимуват. Зимата беше доста силна в разстояние на 59 дена. Но слава богу, снегът почна да се топи и времето се постопли. Оплакват се селяните в окръжието, че много овце загинали от шарката.
Новият данък „беделу аскерие“ доста смути населението в Дряново. Наложено им е 33 хил. гроша. На 700 души, които според царския талимат трябва да бъдат на възраст на по 18-19 години, а сега се налага и на най-малките, на 2 или 3 месеца отрочета. Ако един сиромах или от средно състояние човек да има 5-6 човека на тази възраст или се учат в училището, трябва да плаща 200 или 250 гроша само за бедел, когато този баща едва може да ги нахрани или облече. По тази причина доста често събрания правеха, за да ги разпоредат, но никак не можеха да се съгласят и разхвърлят този данък. Тези събрания не правеха нищо друго освен викове и разпри междуособни.
Ето правите или неправи данъци на един селянин или гражданин:
Редовният данък виргия на мюлтезимина за 12-13 артикула; на бегликчия; на серджимджия за свине; на шарабачия; будел; на емлякчия; седем редовни бирници влязват в дома на един поданик – излезе единия, срешва го другия. Селянинът в разстояние на една година и на 1 месец или 2 най-повече, остава спокоен. Освен това селянинът заборчлял до уши, като зел пари с лихва 100 гроша за 170 за годината. Тапуджии заобикалят окръжието, за да дават нови тапии на притежателите на мюлковете, защото ветите не стрували. Ресумчии и шарабгюмрукчии заобикалят пътищата и тежко и горко, ако падне някои сиромах в ръцете им, ако кара волове или биволи без ново тескере, или да е купил някой 5-6 ведра вино и да няма тескере. Господ да му е на помощ, скубят го без съжаление.
Тукашните хора правят малко много търговия с тия два артикула, но те са твърде спънати, щото не може свободно да се търгува, да се припечелят пет пари, за да се плати теклифата на царщината.“
Източник: „История на град Дряново“ – проф. Петър Чолов, 1969 г.
Share this:
