Христо Максимов – основателят на дряновското класно училище

Христо Максимов – учител, основател на Дряновското класно училище през 1858 г., борец за свободата на България, с огромен принос за развитието на културния живот в Дряново. Родом е от Сопот, но над 30 години живее тук и заема много важно място в дряновската история, така че заслужава да му обърнем внимание.

Снимката е част от експозицията на Исторически музей-Дряново „Археология и Възраждане“, намираща се в Дряновския манастир.

Максимов е описан много добре в книгата на проф. Петър Чолов „История на град Дряново“:

„Учителят, който бил доведен през 1858 год. в Дряново бил Христо Максимов, един „похвален момък“ от град Сопот (роден около 1838 г.), за­вършил Пловдивското училище. Той се заел „със сърце и пла­менна ревност да заслужи довереността на селяните и да об­разова техните младежи“. Буден учител, чичо на обезсмърте­ния от Иван Вазов в романа му „Под игото“ дякон Викентий от Сопот, Христо Максимов през 1858 год. поставил основите на дряновското класно училище. Той преподавал география и френски език. Максимов бил един от първите учители в Бъл­гария, които използували за нуждите на обучението географ­ски атлас. Фактически училището в Дряново станало „класно“ едновременно с габровското, което до 1857 год. било ос­новно и в него също се преподавало по взаимоучителната метода.

За да подобри обучението на учениците, той въвел най-напред звуковата метода на преподаването, а после прилагал и други методи и форми на обучение. Височък, с полунаведена глава, с рошава брада, строг и винаги замислен, уважаван от всички, Максимов заработил при мно­го лоши условия и оскъдица. Но любознателността на децата от Дряново, интересът, който проявявали родителите към уче­нието им, го карали да превъзмогва всичко и да постигне до­бри резултати. Той бил инициатор за чествуването на деня Кирил и Методий в Дряново на 11 (24 май) като голям национален празник (още през 1870 г).

Христо Максимов оставил трайни следи в града като просветител и ратник за освобож­дението на България. Учител и черковен певец в продължение на 30 години, до 1889 год., починал през 1892 г.“

Накрая едни мъдри думи на учителя:

„От разделението на едно село или град секи може да разумее, че се раждат горчиви сетнини и никакъв успех в нищо не може да се направи.“