„Художникът на Дряновския манастир“ – така бе наречен дряновският художник Игнат Игнатов от неговия колега и дългогодишен приятел Антон Антонов при откриването на изложбата с негови картини в Икономовата къща на 18 декември. Много точни думи! Защото творбите на Игнат от това приказно кътче на България са просто брилянтни. И всяка е с характер, носи различно настроение и…докосва. Не знам как точно да го обясня, не съм специалист по темата, но знам, че разглеждах картините и удоволствието не беше само за очите.
В хладната петъчна вечер 156-годишната Икономова къща, дело на майстор Колю Фичето, се изпълни с живот и уют – заради картините и заради хубавите хора, които решиха да отделят малко от времето си за изкуство.
Почнах с картините от Дряновския манастир, но да не останете с впечатление, че други няма – великолепни са творбите и от градчето ни, включително някои направени по архивни снимки (старата часовникова кула). Голямо е разнообразието в цветовете – някои от картините са тъмни, мрачни, други направо греят с топлите си цветове. Хубаво би било да ги разгледате на живо, защото тогава си личи колко детайлно са изпипани нещата. Особено при тази, която несъмнено е сред фаворитите ми:
Ако не сте разпознали – на нея са изобразени храм „Св. Троица“, килийното училище към него и Вапцаровата къща на ъгъла. Интересно ми е да видя това място без паметника на майстор Колю Фичето. Интересна е и картината на моста, построен от Първомайстора през 1861 г.:
По време на откриването имаше остроумни шеги, приятни разговори и нещо, което сериозно се губи в края на тази година – сняг. В картините де 🙂 Тази е като от корица на книга с приказки:
Ако имате някаква възможност, непременно минете през Икономовата къща и разгледайте лично всички картини, които ще бъдат изложени поне и през януари. Гарантирам ви, че ще сте доволни. ]
Роден, отраснал и със сериозни намерения да живея в Дряново още дълго. Обичам си го. Но приказките не помагат много, искат се действия. „Дестинация Дряново“ е един от начините ми да помогна на родния ми кРАЙ да стане по-добро и приятно място за живеене. Защото ми пука и защото смятам, че всеки трябва да допринесе с нещо за общото благо.
Бакалавър по културен туризъм от университет „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.