Три вълшебни летни вечери преживяхме в Дряново

Август е най-отпускарският месец в годината, което означава и най-силният за туризъм. Дряново, като град със стремежи да развива този сектор, е важно да предлага интересни преживявания за гостите си, избрали да прекарат част от своята почивка тук. Още по-важно е и за дряновци, които заслужават богата културна и спортна програма, която да ги вълнува и да ги кара да се чувстват добре в родния си град.

Поводът да пиша тези редове са трите събития в периода 9-12 август, които предложиха емоции и за малки, и за големи. И ни вдъхнаха онова приятно усещане, че и тук може да е красиво, да е интересно, да сме заедно в името на нещо положително. Имаше театър, имаше кино, имаше поезия, имаше музика. Имаше усмивки и хубави разговори, имаше срещи между хора, които не са се виждали отдавна, имаше нови запознанства. Сбъднаха се идеи, родиха се и нови.

С огромна радост чухме коментари от гости, специално пътували от други градове за събитията, че се вдъхновяват от това, което виждат в Дряново и искат да го приложат и при тях. Или други, избрали да си отдъхнат след работния ден като дойдат на кино или концерт при нас. Какво по-добро доказателство, че Дряново е на прав път? 🙂

Понеже лятото е време за пътешествия и откриване на нови места, тези дни преоткрихме или осмислихме по нов начин две кътчета от града (защото откритията не винаги са някъде далеч). Поляната до моста на майстор Колю Фичето се превърна в сцена за театрален спектакъл – Даниана Коева от Пътуващ театър „Скрин“ изигра „Палечка или приказка за красотата“. Очакванията за 50-ина зрители бяха подобрени двойно, а пъстротата от малки дечица, по-големи, родители, баби и дядовци беше прекрасна гледка. Пространството около моста е чудесно и заслужава това внимание.

  В центъра на града имаме чудесен парк, който обаче през годините не е възприеман като място за събиране, за събития и пр. Става дума за парк „Максим Райкович“, който се намира пред едноименното училище, но си е обществен и с напълно свободен достъп. Там е релефната карта на България, има и пространство, обособено като сцена на открито – с пейки в полукръг, с възможността да се сяда и нагоре по стълбището, а също и по поляната отстрани. Има и пързалка за децата, а прелестната гледка към часовниковата кула и планината е перфектен естествен декор.

Именно тук, за втора поредна година, се проведе лятно кино. Филмите бяха късометражни, подбрани от сдружение „Кинематограф.BG“, а прожекциите бяха с безупречно качество. Големият екран направи възможно да има зрители дори на стълбите пред входа на училището, виждаше се отлично и отстрани, където по поляната имаше хора с одеяла и хамаци. Щипка приказност донесоха и лампичките, които създадоха още по-уютна обстановка. И тази година имаше над 100 души, което е добър показател.

На същото място се проведе и програмата, посветена на Международния ден на младежта. В разговор с Диана Иванова за пътешествия, планини, поезия и пр. беше пропукано клишето за младите хора като вглъбени в телефоните си, мързеливи, неамбициозни. Макар да е съвсем млада, тя има изключително осъзнато отношение към живота, бори се за смислени каузи, а не за брой харесвания и доказва, че успехите са въпрос на отдаденост и постоянно себеразвитие. Имахме удоволствието да се запознаем и с нейната книга „Следа към себе си“ – поезия и авторски фотографии, която е издала сама.

Вечерта продължи с вълшебните (изобщо не е пресилено!) изпълнения на Калоян Паунов. Чудеса прави със струните този човек, а гласът му е великолепен! И подборът на песните беше истинска наслада за ценителите на добрата музика. С всяко следващо изпълнение ръкоплясканията се усилваха, възгласите „браво“ се множаха и един час се изниза съвсем неусетно. На никой не му се тръгваше, искахме този миг да продължи, да се насладим още малко на тази атмосфера – музиката, светлините, хората и чувството, че си си на мястото. И всичко това – докато в небето се разиграваше спектакъла на Персеидите, чийто пик беше точно тази вечер 🙂