Ето и третия материал от поредицата ни „Дряновците по света“. В него ви представяме Теодора Григорова – усмихнатото момиче от Дряново, което с искри в очите говори за родния си край и подарява мартенички на приятели и колеги в Будапеща, където живее в момента.
Кога и защо се раздели с Дряново?
След завършването на гимназията през 2006 г. записах Унгарска филология в Софийския университет, затова се преместих в София.
Къде живя и с какво се занимава след това?
В София живях от септември 2006 г. до края на 2011 г. – след като се дипломирах от университета, останах да работя известно време там, докато не реших да замина за Унгария. Това се случи в началото на януари 2012 г. Бях идвала в Будапеща и провинцията често преди това, най-вече на доброволчески лагери през лятото, но се оказа, че не е достатъчно, затова накрая реших да поживея малко тук – отчасти с цел да си усъвършенствам езика, но основно заради любовта ми към Будапеща.
След като се установих, известно време работих в центрове за обслужване на клиенти, докато през май 2013 г. не получих предложение от компанията, за която работя сега.
Къде си в момента и с какво се занимаваш там?
В момента работя за една компания за бельо, чиито централен офис и склад за Източна Европа са в Унгария. Накратко работата ми се състои в това да координирам износа към България, което включва поддържане на връзка с партньорите и търговските ни представители, управление на логистиката, счетоводни проверки и още много дребни задачи. Харесва ми да работя тук – работата е приятна, а и имам голям късмет с екипа – всички са много усмихнати, позитивни и готини хора.
Какво е мнението на чужденците за България, за Дряново? Говориш ли им, интересуват ли се?
Освен с унгарци, общувам с доста чужденци от други държави – приятелят ми е испанец, съквартирантката ми е наполовина французойка, наполовина италианка, освен това поддържам връзка с бивши съквартиранти и колеги. Всички те вече са опитвали българско сирене, луканка, лютеница, ракия и мога смело да заявя, че нашата кухня отдавна ги е спечелила (но пък, честно казано, не съм чувала на някого да не са харесали изброените неща!).
Естествено, освен храната им говоря за нашите обичаи и традиции, за историята ни и начина ни на живот. Всяка година правя и раздавам мартеници на колегите и приятелите ми. Този обичай е много интересен за тях и вече сами ме питат, когато наближи месец март.
Хората живо се интересуват от България – особено за унгарците бих казала, че тя е нещо като екзотична дестинация (нали си нямат море, горките, та нашето им е любимото), но и хората от другите държави. Чували са много за българското Черноморие и планините ни, но ги интересуват и старите ни градове, паметници на културата и селищата със запазени традиции.
Често срещам чужденци, които вече познават страната ни и или са живели там, или са ходили на екскурзия – всички те имат само хубави спомени и интересни преживявания. Винаги искам да ми разказват всичко, защото ми е любопитно да видя родината през техните очи. И е толкова прекрасно, когато един италианец, с когото случайно се запознаваш на концерт, ти каже (на български!), че в България е ял най-вкусната храна, че българките са най-красивите жени, че българската природа е най-изумителната и че винаги ще се връща в България.
Приятелите ми често ме питат за родното място – и тогава им казвам, че идвам от едно китно градче, сгушено в сърцето на Стара планина. Разказвам им, че по-голямата част от детството ми е преминала в гората, на реката и в игри на улицата, което днес повечето хора не могат да си представят. Разказвам им как в малкото градче може и да не можеш да си поръчаш пица в 3 през нощта, но пък погледнеш ли нагоре – виждаш звездите.
Връщаш ли се в Дряново? Колко често и как ти се вижда развитието му?
За съжаление нямам възможност да си ходя повече от веднъж в годината, тъй като времето не ми стига. Но пък това си има и своите плюсове – всеки път, когато се прибера, забелязвам големи промени – било то нов магазин или ресторант, нови цветя и паркови пространства, освежени сгради и дворчета, площадки за игри. Определено по този начин виждам по-ясно как се работи по развитието на града и определено ми прави хубаво впечатление, когато се връщам у дома. Освен това следя с интерес новините по електронните медии и ми прави огромно удоволствие да чета хубавите вести.
Планове за близкото и по-далечно бъдеще?
Вече от известно време с приятеля ми обсъждаме идеята да заживеем на село. Накрая взехме и голямото решение: през 2017 г. след края на лятото ще се преместим в Дряново с идеята да обновим една къща в едно от близките села, която да се превърне в наш дом. Знаем, че няма да е лесно, но с отдаденост и с помощта на приятели се надяваме да създадем мястото, за което си мечтаем. Определено много ми липсват прекият досег с природата, чистият въздух и тишината, а и друго си е да живееш в къща с пълен със зеленчуци двор 🙂
Ако трябва да разведеш из Дряновския край хора, които никога не са го посещавали, какво ще им покажеш и разкажеш?
Определено ще започна с района на Дряновския манастир – самия манастир, екопътеките, пещерата. Тази част винаги е била интересна за всички, които са ми идвали на гости през годините. Естествено, ще им разкажа за Колю Фичето и ще им покажа всичко, което е сътворил в нашия град – след посещение в музея. Ще ги разведа из околните села, които са едно от друго по-очарователни, а накрая задължително ще приключим с истинска българска трапеза, по възможност на открито.
Едно послание към хората, което искаш да запомнят от теб?
Усмихвайте се повече и се радвайте на малките неща 🙂
И вие ли сте далеч от Дряново, но продължавате да милеете за родния край? Пишете ни, за да стане и вашата история част от „Дряновците по света“. Да се опознаем и съберем поне виртуално 
Можете да използвате електронната ни поща info@destinationdryanovo.com или страницата ни във Фейсбук.
Вижте и другите материали от рубриката:
С любов от Берлин за Дряново – историята на Миро Илиев
Едно сърце в Лайпциг бие за Дряново – историята на Теодора Шипкалиева
Share this:
