Всеки народ има нужда от герои и най-често ги търси в историята. Но и на най-големите не е гарантирана всеобща почит, особено в България – дори епохални личности като Васил Кунчев – Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и Стефан Стамболов отнасят критики.
Колкото и да го мисля и да се старая да бъда обективен, остава един човек, който е известен на всички и предизвиква единствено положителни коментари – майстор Никола Фичев (Колю Фичето). Пиша тези редове на 15 ноември 2016 г. – 135 лета след смъртта на Първомайстора. През това време животът му е изследван детайлно, като всички нови данни само допълват безупречния образ – и на човек, и на строител.
Вижте: Майстор Колю Фичето – скромният възрожденски гений
Как майстор Никола се е издигнал толкова високо в очите на народа?
Не е държал гръмки слова, не е опитал да прослави себе си с автобиография, не си е правил наперени снимки (всъщност – никакви). Дори е работил по поръчки на Османската империя и е ремонтирал джамии. Но винаги е вършил работата си съвестно и качествено, бил е пословично честен, добросърдечен, трудолюбив и скромен. Стремежът му да гради, а не да руши е превърнал името му в символ.
И през 19-ти, и през 20-и, и през 21-и век Никола Фичев е добрият пример – как трябва да работим и що за хора да бъдем. Нека продължим да го разпространяваме и прилагаме.
Вижте:
„Изповедта на майстор Колю Фичето“
Музей „Колю Фичето“ – близка среща с гения на Първомайстора
Описание на майстор Колю Фичето от неговия внук ген. Иван Фичев:
„Дядо Колю беше човек с характер, спокоен и разсъдлив. Беше мълчалив, но понякога обичаше да се шегува. Непретенциозен, той се задоволяваше с малко и беше извънредно почтен в сметките си. Крайно трудолюбив, неговата дума беше най-голямата гаранция за всички ангажименти, които поемаше. Той беше вярващ и добър християнин. Постеше сряда и петък и държеше всички пости, без изключение. Последната година, когато остаря повече и заболя, лекарите му препоръчаха блажна храна и през постите, но той категорично отказа: през целия си живот не бе блажил.
Дядо Колю беше благотворител. Всяка есен приготовляваше два-три чувала брашно, което раздаваше на сиромахкини и вдовици. Той беше искрен и доброжелателен към децата си и вземаше живо участие в техния живот, като ги подпомагаше със съвет или материално, затова всички излязоха порядъчни и почтени граждани.В продължение на близо 40-годишната си творческа дейност (1836-1876) той е построил най-малко четири големи солидни моста и 12 големи за времето си черкви, камбанарии, магазии…Наистина неуморим и всестранен гений на самоук майстор и народен любимец, който през епохата на Възраждането гради солидно, смело, евтино и красиво, изключително с местни строителни форми и материали.”
Продължете с:
Как Колю Фичето спасил парижката катедрала „Св. Богородица“
Уникален графит в чест на Колю Фичето
Майстор Колю Фичето – скромният възрожденски гений
„Изповедта на майстор Колю Фичето“
Музей „Колю Фичето“ – близка среща с гения на Първомайстора
Храм „Св. Никола“
Мост над река Дряновска
Икономовата къща
Share this:
