Млади и стари, българи и заселили се тук чужденци обединиха сили и събудиха възрожденския дух по случай 400 години от основаването на дряновското село Керека. Местните хора направиха прекрасно празненство, продължило цели три дни – 10, 11 и 12 май.

В първия ден краеведът Стефан Варнев представи книги за историята на Керека. Сред тях и една чисто нова, издадена специално за случая – „Село Керека на 400 години“ (изд. „Българи“). В рамките на 121 страници Варнев разказва за възникването на селото през 1619 г., за най-видните му личности, климата, архитектурата, традиционните празници и обичаи, паметниците, езиковите особености, дори има списък с хората, завършили висше образование. Разбира се, особено любопитни са и архивните снимки.

Официалното откриване на празника бе на втория ден и бе уважено от знатни гости като Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, Емил Христов, заместник-председател на Народното събрание, народните представители Николай Сираков, Иглика Събева и Весела Лечева, кметът на община Дряново Мирослав Семов и кметът на община Велико Търново Даниел Панов. Както те, така и всички жители и гости се поклониха на паметника на светите братя Кирил и Методий, най-старият в цяла България, и на този в чест на загиналите в Априлската епопея в Дряновския манастир.
Бе открита и специална мраморна плоча върху фасадата на читалище „Напредък-1884“, отбелязваща годишнината. Особено мило беше, че имаше специални награди за всички най-възрастни хора в селото, както и за най-дейните.

След приключване на тази тържествена част, аз се отправих на разходка из селото. Очевидно усилията не бяха съсредоточени само в централната част, защото навсякъде блестеше от чистота, около къщите (повечето доста добре поддържани) имаше изобилие от цветя, а най-радостното беше, че често срещах деца, прехвърчащи с велосипеди и тротинетки, а най-малките си играеха на изградената преди няколко месеца детска площадка в двора на читалището.

На третия ден се проведе колоездачно състезание с над 50 участници, които изминаха маршрута Керека – Пушево – Шемшево – Керека. За децата бе оформен друг, по-кратък маршрут. Идеята на организаторите е това състезание да стане ежегодно, за което си казвам само – дано!
На много подобни места и събития съм бил, но честно ви казвам – от Керека хич не исках да си тръгвам. Видях колко много хора (повечето млади) са се ангажирали с организацията и как се стараят, за да бъде всичко на ниво – не защото „трябва“, а защото искрено го искат. В очите им искреше онзи възрожденски пламък, който убеждава и най-големия черногледец, че предстоят по-добри дни. Кой не би желал да живее на такова място, с такива хора? 🙂
На празника на село Керека имаше и екип на Българската национална телевизия, в резултат на което навръх 24 май беше излъчен репортаж за паметника на Кирил и Методий:






























