През 2016 г. България отбелязва 140 години от Априлското въстание – един от най-значимите моменти в родната история, огромна крачка към освобождението на родината ни. Макар изследвано многократно и задълбочено, въстанието все още бива проучвано и наяве излизат нови извори, нови гледни точки, които дават все по-голяма яснота за случилото се през 1876 г.
Това се случи и на 13 май в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“, когато се проведе научна конференция на тази тема, организирана от Община Дряново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Мястото на провеждане не е случайно – в светата обител се състои епичната битка на четата на поп Харитон и Бачо Киро – един от върховите моменти на въстанието и най-сериозната революционна проява в северна България.
Бяха представени 20 доклада от научни и музейни дейци, архивисти и студенти. Темите – изключително разнообразни, интересни и добре разработени. Целите текстове ще бъдат поместени в сборник, който ще бъде издаден до края на годината, а в тази статия ще посоча някои от по-любопитните, поне за мен, моменти. Защото трябва не само да величаем Априлското въстание, а и да го познаваме.
Първият представен доклад бе на проф. Петко Петков, научен ръководител на конференцията. Той уточни, че Дряновската епопея е не по-малко величава от случилото се в IV революционен окръг, но там е имало майстор на словото като Захари Стоянов, който е описал по блестящ начин събитията и личностите.
Що се отнася до националния празник на България, проф. Петков отдавна защитава позицията, че е най-добре той да бъде на 24 май. Но! Ако датата трябва да е свързана с национално-освободителните борби на българите, то несъмнено най-подходяща е 20 април.
Проф. Петков акцентира върху учредената през 1870 г. Българска екзархия, която се превръща в първата официална българска институция след XIV век и реално погледнато играе ролята на протодържава. Ако се замислим, това наистина е не просто крачка, а голям скок към крайната цел – свободна България.
Проф. Петков спомена и за приноса на заможните българи, които иначе често биват обвинявани, че не са подкрепяли достатъчно освободителното дело. Значима е тяхната заслуга за разгласяването на целите и резултатите от Априлското въстание, както и за защитата на населението в месеците след бунта.
В заключение проф. Петков изтъкна нещо, което е добре да запомним и повтаряме често:
„Българите сме съосвободители на нашата родина!“
Вторият доклад беше на Евгений Еков от Държавна агенция „Архиви“. Той представи един малко познат днес, но изключително важен и уважаван мъж в Дряново през 70-те години на XIX век – Радко Маринов Радославов. Той значително подобрява образованието в града, но освен в училището, Радославов работи активно и в Дряновския революционен комитет. Макар да е бил само на 29 г., той е избран за председател на комитета, в който са членували около 50 души. Бунтовно настроените дряновци се събирали най-често в школото при храм „Св. Никола“, построен от майстор Колю Фичето.
Радко Радославов е присъствал на събранието на Горнооряховския комитет на 16 април 1876 г., когато било решено въстанието да се вдигне след 50 дни. Уви, не минали и пет. А малко преди пристигането на четата на поп Харитон и Бачо Киро, Радославов и други дейци на местния комитет са арестувани.
Евгений Еков е работил с личния фонд на сина на Радко Радославов, който е много обстоен, а е обработен през 2015 г., т.е. сведенията от него едва сега влизат в обращение.
Катя Гечева от габровския клон на Държавна агенция „Архиви“ направи презентация за Иван Савов Койчев. Роден в Дряново на 30 април 1905 г. Завършва основно образование в родния си град, където участва в първото в страната културно-художествено дружество. След това става отличник в Националната художествена гимназия. Учителства в продължение на 32 години, в 11 селища в България. Занимава се и с друга своя страст – театъра, изработвайки декори.
Иван Койчев е един от инициаторите на похода „По стъпките на четата на поп Харитон и Бачо Киро“, който се провежда за първи път през 1935 г. Койчев е участвал всяка година, като е влизал в образа на поп Харитон. Катя Гечева показа изключително интересни стари фотографии от похода.
Специално внимание бе отделено на повестта, която Иван Койчев е написал за битката при Дряновския манастир и четата на поп Харитон и Бачо Киро. Тя е останала непубликувана, запазен е ръкопис в тетрадка малък формат. Роди се идеята повестта, както и подбрани статии на Иван Койчев да бъдат издадени в книга. Следва да кажа само – дано!
Темата на Стефка Вълчева от Исторически музей – Дряново беше „Възрожденски периодичен печат и четата на Поп Харитон. Новини и мемоари“. Може да се каже, че колкото хора са писали, толкова са и версиите за броя на въстаниците и за хода на събитията.
Първата новина за битката при Дряновския манастир е била публикувана на 5 май в редактирания от Христо Ботев вестник „Нова България“.
Стана дума, че на писмата, които четниците са изпращали в отговор на предложенията да се предадат, не е имало посочени никакви имена, а „400-те от манастира“. Според спомените на Петко Франгов, един от оцелелите въстаници, нарочно са завишавали броя двойно.
Ако някой има желание да се потопи дълбоко в темата и да черпи знания от малко известен източник, да потърси спомените на Христо Караминков – Бунито.
Вероятно един от най-ценните приноси на конференцията е докладът на Тянка Минчева, работила дълги години в Исторически музей – Велико Търново. Тя направи отлично представяне на Цона Добрева – майката на Бачо Киро. Жена, която заслужава почит колкото и знаменитата Тонка Обретенова.
Животът на Цона Добрева никак не е бил лек. Баща ѝ се оженил повторно, мащехата ѝ изобщо не таяла добри чувства към нея и се стигнало до там да бъде отпратена от бащиния дом и дадена за слугинче в Горни Турчета (днес Бяла черква). Там попаднала на добър човек, който се грижел добре за нея. Пораснала и се оженила за Петър Занев.
Доста любопитна е историята как Петър Занев, бащата на Бачо Киро, откраднал една калимявка, избягал в село Хърсово и се представил за поп. Местните не само го приели, а много му се радвали, защото служел на български език и го разбирали. За тази си дързост бил анатемосан от гръцкия владика. През 1841 г. внезапно починал и за Цона отново настъпили тежки години.
Въпреки всичко, грижовната и амбициозна майка се грижела добре за децата си и сбъднала мечтата си – да ги направи учени и уважавани хора. Възпитала ги и в родолюбие. На 28 февруари 1872 г. двама от нейните синове основали революционния комитет в Бяла черква – Бачо Киро и поп Гавраил. В четата на поп Харитон тя изпратила трима сина и един зет.
Мнозина знаят, че Бачо Киро е бил учител, но Тянка Минчева сподели, че той става такъв изключително млад – само на 13 години. Тя разказа и как преди години е успяла да издири целия текст на народната песен „Господ да убие Бача Кира и поп Харитона“. Да, такава песен са пеели местните хора след Априлското въстание, жалеейки за синовете си, които били подведени от Бачо Киро и поп Харитон и намерили смъртта си.
Анастасия Георгиева, директор на Исторически музей – Бяла черква, разказа по-подробно за участието на нейните съграждани в подготовката на Априлското въстание. Спомена за речта на Бачо Киро при основаването на революционния комитет и мъдрото сравнение, което прави:
„Империята е старо, болнаво дърво, което ще падне, но и много хора ще затисне.“
За четата са се били записали само 40 души, но вълнението обхваща белочерковци и в крайна сметка тръгват 101! Внушителен брой, имайки предвид, че селото е наброявало 150 български къщи.
Ивета Миленова разказа за бунтовната пролет на 1876 г. в севлиевския край. Действията в селата Батошево, Кръвеник и Ново село са също един от най-силните моменти на Априлското въстание. Там е освободена значителна територия, с над 16 000 души население, която е била бранена в продължение на десет дни. Остава в историята като Балканската република.
Основни организатори на революционното дело в Севлиево са Стефан Пешев и Йонко Карагьозов. Лозунгът, издигнат от Пешев, е:
„Продай си нивата, купи си пушка!“
Последваха минути за въпроси и коментари. Интересно беше включването на Росица Бакалова – правнучка на Йордан Парцалев от село Русаля, участник в Попхаритоновата чета.
След обедната почивка Христина Георгиева от Калофер ни запозна с живота и делото на Иван Стрелуков и Тодор Несторов. И двамата от Калофер, но включили се в четата, предвождана от поп Харитон и Бачо Киро.
Нели Цонева извади от миманса друг изключително значим за времето си човек – поп Петър Драганов. Роден в село Дичин на 2 август 1844 г. Сред основателите на читалището в селото, което е едно от първите в България, а няколко години по-късно и на местния революционен комитет.
Оцелява в битката при Дряновския манастир и емигрира – Румъния, Бесарабия, Молдова. През 1877 г. постъпва в българското опълчение на 18 май участва в освещаването на Самарското знаме. След Освобождението участва и в Сръбско-българската война през 1885 г., за да защити Съединението. Голямото уважение към него го вкарва и в политиката – четири пъти е избиран за народен представител – в години, когато това е било огромна чест, не като в днешно време.
Петър Драганов е сред основателите на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Бил е близък с Никола Габровски и е участвал в организирането на митинги против десятъка, наброяващи по 1 000 – 2 000 души.
Не се главозамайва и след приключване на политическите си дела се завръща на село. Живял е в павликенското село Дъскот.
Нели Цонева разкри много интересни подробности за това как е построена тамошната църква. За строежа са използвали камъни от старата джамия и дори от турските гробища. При пренасянето на камъните от джамията участвал и един турчин, който казвал, че се радва, защото материалът отива от едно свещено място на друго свещено място. Случка, която дава храна за размисъл, особено в контекста на съвременните събития.
Друг малко познат, но с големи заслуги човек е Йордан Йорданов – Инджето. С неговата история ни запозна Катя Ганева.
Той е роден в Търново на 28 декември 1843 г. Участва в четата на Христо Ботев и е човекът, който заема мястото на машиниста на кораба „Радецки“. Негова е инициативата за отбелязване на 2 юни като Ден на Ботев и загиналите за свободата. За първи път това се случва в Търново през 1877 г., в най-голямата градска баня „Баш-хамам“. През 1948 г., 30 години след смъртта на Йорданов, за първи път в 12:00 ч. е даден сигнал за една минута мълчание.
Светла Атанасова представи един доста по-добре познат деец на освободителното движение – Христо Иванов – Големия. Доц. Емил Инджов пък ни „срещна“ с Иван Гюзелев, който е учителствал в Габрово, макар и с доста превратности.
Д-р Десислава Андреева от катедра „Журналистика и връзки с обществеността“ във Великотърновския университет направи прекрасен анализ на българските вестници в годините около Априлското въстание.
Българската журналистика се заражда в момент, когато вестниците в Европа вече са преминали на един следващ етап – комерсиализирали са се. В това отношение нашето забавяне е било за добро. Поне за известно време. След това минаваме по отъпкания път. Повърхностното информиране взема превес над анализите и интерпретациите – и заради цензурата, и заради желанието да се достигне максимално широка аудитория, което се постига с лесно смилаеми текстове.
Впечатли ме това, че ако цензурата е забраняла публикуването на дадена статия, то вестникът се е издавал с бяло поле на нейно място. Така е било лесно за читателите да разберат какво е нивото на цензуриране.
Проф. Петков вметна за навика по онова време мнозина да се абонират за някой вестник, но малцина да си платят абонамента. Иначе казано – и преди 140 години е бил актуален проблемът с големите обещания и малкото реални действия.
Емилия Михайлова от Исторически музей – Дряново представи много подробно историята на честванията на Дряновската епопея. Как подготовката за 100-годишнината е започнала шест години по-рано, а на връх вековния юбилей са издигнати паметниците „Априлци“ (на разклона за манастира) и този на поп Харитон, както и сцената до реката. Как през 1978 г. е поставен рекорд за най-много участници в похода „По стъпките на четата на поп Харитон и Бачо Киро“ – 650 души.
Панихидата за загиналите въстаници се прави от 1991 г., а възстановката на битката от 2009 г.
Момчил Кънчев, директор на Исторически музей „Искра“ – Казанлък, също говори за отзвука от Априлското въстание, но той се съсредоточи специално върху Франция. За Виктор Юго е добре известно, но аз за първи път чух (със сигурност ще запомня) името на Иван дьо Вестин. Неговите статии във вестник „Фигаро“, един от най-големите във Франция, са толкова остри, че за известно време е бил забранен за разпространение в Османската империя.
Пресиян Конакчиев, млад учител по история в голямото търновско училище „Емилиян Станев“, разнообрази темите с разказ за свой проект в Златарица, където за първи път е работил с ученици.
В златаришкото училище етническият състав е доста пъстър – българи, цигани, турци и власи. Деца, чието ежедневие не е от най-леките и мотивацията за учене не е лесно постижима. А и подходът при преподаване на история на етнически разнородна група е деликатно занимание.
Пресиян се заема с организирането на редица начинания по повод различни годишнини. При тях учениците вземат дейно участие, за да могат и да учат (по по-нестандартен начин), и да се чувстват част от нещо значимо.
В крайна сметка е заснет документален филм за Златарица и Априлското въстание, като за реализирането му всички ученици изпълнили различни задачи.
Най-младият участник в конференцията беше Мариела Семова (интервюто ни с нея от преди две години – тук), която дойде веднага след държавен изпит. Нейната тема беше за Априлското въстание и Източната криза от 1875-1878 г.
Как работата на журналисти като Макгахан, Вестин и много други дава яснота за реалното положение в Османската империя, която от своя страна старателно опитва да прикрива истината. Над 200 вестници са писали за въстанието, като по това време се появява практиката за изпращане на кореспонденти, които да събират информация от мястото на събитието.
Как избухването на въстанията на Балканите отнема вниманието от френско-германския конфликт и дали те не се в известна степен предизвикани от Бисмарк?
Как перото се е превърнало в мощно оръжие – оръжие, което формира общественото мнение, придобило първостепенно значение при решаването на различни политическите въпроси. В тази връзка много удачен беше въпросът, който Мариела постави в края на своето представяне – дали всички тези статии в западните вестници не са били държавна политика на техните страни с цел да бъде разбита Османската империя? „Разделяй и владей“ работи много ефективно от векове, така че не би било учудващо.
Последният доклад беше на етнолога Павлин Чаушев. Той ни разведри с по-различна тема, изключително интересна – религиозни изображения върху накити от XIX век. Разказа ни и показа как са били украсявани и как са се използвали пафтите. Малко известен факт е, че в оригиналния си вид те са били цветни, а не сиви, както ги виждаме днес в музеите. Стана дума и за характерното за нашия край сокайно забраждане. Разяснено бе значението на демоничните символи, които присъстват в много църкви и дават повод на някои медии да правят сензационни материали, тъй като не са добре запознати с темата.
Ако сте проявили толкова лакомо любопитство, че да прочетете този материал до края – благодаря ви! Благодаря и на всички, които имат заслуга да я бъде тази научна конференция в Дряновския манастир. Работата на тези хора е образец за родолюбие, а не на разни високопарни, но недоучили преследвачи на слава, претендиращи да бъдат патриоти. Ако сте съгласни, помогнете с разгласяването на тази вест.
Share this:
2 коментара
Прочетох материала с интерес. Зарадва ме мисълта, че от прахта на „забравата“ започват да излизат документи, изследвания и разработки, които да съживят многобройните участници и радетели на идеята за освобождение. Освен до болка познатите имена и събития, има стотици други. Може би не до там грандиозни, но по човешки значими и важни. Живелите тогава българи са имали връзка със Земята българска.
Да, проявих „лакомо“ любопитство и прочетох материала. Благодаря за възможността да се запозная обстойно с представяните доклади. За мен ще представлява интерес да се запозная по-обстойно с някои от тях. Аз самата преди доста години публикувах тефтерчето на Бачо Киро, имам незабравим спомен от юбилейна конференция за Бачо Киро в Бяла черква. Поздравявам всички колеги!