Преди 12 месеца отново беше време за избори, но тогава местни. В един хубав слънчев ден, точно като днешния, отидох до уреченото място и направих своя избор, както винаги след 18-ия ми рожден ден. И веднага след това хванах гората. Буквално. Разходих се в боровата гора до Дряново, наслаждавайки се на спокойствието, красивите есенни картини и тръпката да опозная ново място, та дори да се поизгубя. Хубаво е човек да се чувства добре в собствената си компания и да отделя време за размишления.
Гласувам редовно, но никога не съм вярвал, че това ще доведе до особено съществена положителна промяна. Може би защото още в 6-7 клас следях доста изкъсо политическия живот в страната, през годините проследих поведението на играчите, които не са се променили много, почнах и да научавам повече неща отвъд новините, от „кухнята“. Видях как твърде много хора започнаха да се имат за водачи, лидери, бащи и майки на нацията, как „политик“ се превърна в най-желаната и доходоносна работа. А би трябвало да е само и единствено инструмент за подпомагане на общото благо, чест и тежка отговорност за заелите се с нея.
Щеше да е чудесно, ако цялото демонстрирано пред хората съперничество бе плод на различни принципи, които партиите спазват. Или по-скоро лидерите им, защото обичайно цялата партия се върти около един човек. Познато още от миналия век, нали? Така де, принципи няма, има интереси. Има и хора с принципи, с искрено желание да вършат добрини, но те или биват заглушени, или изкачват стълбата на Смирненски. Защото, както каза наскоро един мъдър приятел, не се прави политика за насърчаване нито на работническата, нито на бизнес класата, а само на „нашите“. И често не се правят неща, които са нужни и полезни на обществото, а такива, които са подходящи за усвояване от „нашите“.
Но, хей, това не е тъжен текст, няма грам отчаяние! Прословутата промяна не само може, но вече се случва. Не изведнъж, не с гръмки приказки, но през последните няколко години значително се увеличиха хората, които не чакат нито родните политици, нито някакви външни спасители, а намират начини и действат. Някои като съвсем безкористни Донкихотовци, други намират баланса между бизнес и социална отговорност. Няма да опитвам да ги изброя, защото са твърде много. Оглеждайте се и не подминавайте новините за тях, а им дайте гласност.
Междувременно нека всеки от нас си изхвърля боклука в кошчето, да пазаруваме по-разумно, да се учим и развиваме ежедневно, да не се спасяваме кой как намери, а да си помагаме. Защото едно общество с предимно кадърни и добри хора (дори в малък мащаб, на местно ниво) може да създаде и поддържа благоприятна среда, въпреки политици, илюминати и всякакви конспиративни оправдания за несполуките.
Ще завърша с откъс от един изключително весел, но и умен разказ на Чудомир, публикуван в www.slovo.bg:
– Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!
– Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика – му рекъл председателят на бюрото.
А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.
– Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!…. Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!
– Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?
Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:
– Дядо Рачооо – рекъл, – ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?
– Хоо… – кимнал с глава старецът. – Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна – рекъл, – що да го не пусна, нали ще отърва глобата?
И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:
– Юряаа!… Юряааа!… Юряаааа!-…
Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата…
То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?
Share this:
