Пенчо Черковски е още един от забележителните възрожденци, родени в Дряново. Надарен с особен интелект, допълнен от получено високо образование в Англия (където става вероятно първият българин, който учи в морско училище) и Германия. С буен нрав, защитаващ непоколебимо българщината, а в същото време „способен и надарен учител“, както го описва Атанас Хитов, племенник на войводата Панайот Хитов. Участник във Втората българска легия през 1868 г. и голям помощник на руските военни по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., която завършва с възстановяването на българската държава.
Пенчо Черковски е роден в Дряново през 1847 г. в семейството на Димитър и Станка Черковски. Баща му е дюлгерин и зограф, участвал във Велчовата завера през 1835 г., а в края на живота си се посветил на създаденото през 1869 г. в Дряново читалище „Общий труд”. Има и доста по-малък, с 11 години, брат – Сава Черковски, който е един от първите завършили Военното училище в София, участник в Сръбско-българската война.
Пенчо получава началното си образование в родния град, където по това време учителства големият родолюбец и основател на дряновското класно училище Христо Максимов (още за него ТУК). След това любознателният младеж продължава учението с в Свищов, в Лондон, където две години учи в морското училище (вероятно е първият такъв българин) и в Берлин, където учи във висше техническо училище, а по-късно инженерни науки.
1868 г. – в Легията
През 1868 г. Черковски отива в Белград и се включва във Втората българска легия, в която участват съгражданинът му Христо Ботев – Дряновски (още за него ТУК) и Васил Левски. Следва кратко завръщане в Дряново, а после поема към Русе. Там бързо се сприятелява с бунтовнически настроените българи, особено с Никола и Петрана Обретенови – деца на легендарната баба Тонка. Предвид доброто си образование, Пенчо става библиотекар в огнището на революционната дейност тук – читалище „Зора” (същото, в което малко по-късно ще работи и ще се самообразова Захари Стоянов).
В периода 1873-1875 г. Черковски започва и учителската си дейност. Назначен е в Сливен, където работи с хора като Добри Чинтулов и Михаил Греков. Амбициозният Пенчо веднага се проявява и като новатор – за пръв път в българските училища преподава експериментална физика и химия и военна гимнастика. Удивлява не само учениците с нови неща, а и всички хора в града – пуска балон – нещо, което никой преди това не е виждал. През 1875 г. избухва Старозагорското въстание и обстановката в Сливен става тежка, особено за вече прочулия се с непокорността си Черковски. Заради това към края на годината той се мести в Карнобат, където става главен учител и един от най-активните революционни дейци.
В смутните времена след Априлското въстание се е носел слух, че Черковски е убит. По този повод Петрана Обретенова, която споменахме и по-нагоре, пише на 27 юни 1876 г. до Димитър Горов (търговец, голям спомоществовател на освободителното движение) следното писмо:
[message_box title=““ color=“blue“]„Чухме, че Пенчо Черковски го обесили, но не е знайно доколко ще е истина. То засега много са обесени, затова негде ще вярваме, а негде не, догдето са видим на един край, та който остане жив. Всеки час и минута сме готови да мрем, та каквото даде дядо Господ …“[/message_box]
Важен момент от дейността на Пенчо Черковски е съдействието му на 
руските военни. Още преди Априлското въстание той влязъл във връзка с ген. Паренсов и предоставял изключително ценни сведения за османските войски в различни градове и крепости в страната. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. той е част от щаба на Паренсов, занимавайки се с разузнавателна дейност.
След Освобождението дряновецът се включва дейно в изграждането на възстановената държава – бил е окръжен управител на Белоградчик (първият българин на този пост), Враца и Бургас. Отново работил като учител, също и като училищен инспектор. Взел участие в преврата срещу княз Александър I Батенберг през 1886 г., а след това е обвинен в организирането на убийството на Димитър Мантов – управител на Русе, известен с прякора Палача заради жестокостите, които използвал. Това налага да напусне страната. Починал на 27 ноември 1917 г., 70-годишен.
Днес в Дряново има улица кръстена на него – между старата автогара и ул. „Досю Стойнов“. Известна е като „Старата улица”, защото е с плочи и има запазени няколко къщи от средата на XIX век – Танановата, Афазовата, Владковата и др.
Ул. „Пенчо Черковски“
Основен източник на информацията: „История на град Дряново” от Петър Чолов, издадена през 1969 г.
Share this:
