Интернет промени и продължава да променя коренно и много бързо живота ни. Това води както до плюсове, така и до минуси, дължащи се най-вече на (не)умението ни да го използваме. Ние, екипът на „Дестинация Дряново“, се опитваме да го използваме, за да насищаме виртуалното пространство с повече смислено и красиво съдържание, покрай него да се обединяват и общуват готини хора, което пък по естествен път да доведе до положителни промени и в реалния свят.
Така срещнахме и Панайот от Русе. Като малък се е впечатлил от Дряновския манастир, но осъзнатото му посещение на нашия край се случва в резултат на нашите снимки и писания. Един ден дошъл, дори ни се обади по телефона за някои напътствия, а в Русе се е завърнал с доста добър фотоулов. Решихме да го поканим да напише един кратък пътепис и да покаже направените снимки. Признаваме – текстът му ни изненада много приятно със стил и грамотност. Ето за какво става дума, без никаква редакция от наша страна:
Казвам се Панайот Желязков, в 11 клас съм в МГ „Баба Тонка“, гр. Русе. През свободното си време обичам да пътувам и откривам красиви кътчета в България, като, заедно с това, мое хоби е и фотографията – снимането е страст, на която обичам често да се отдавам. Пътешестването ме зарежда с много положителни емоции – любимо ми е усещането да съм близо до природата.
Вижте: Страницата със снимки на Панайот Желязков
С Дряново се „запознах” още като малък, когато посетих емблематичния за града Дряновски манастир, като още тогава усетих неповторимия дух на Дряново, умело преплитащ се с героичната история и уникалната дряновска природа. По-подробно научих за Дряново когато попаднах на статия на „Дестинация Дряново”, като сайтът ми показа интересна гледна точка към града и околностите – разбрах за много страхотни места, които си струва да се видят.
Дряново ме впечатли със страхотната си природа – Дряновският манастир, паметник на българската свобода, красиво сгушен между високите скали, както и Дряновската екопътека, лъкатушеща над красиви водопади и каньони. Любимо място ми станаха панорамните пейки на скалите над манастира, от които може само с един поглед да се обгърне цялата тази красота.
В Дряново открих запазен духът на Колю Фичето с внушителните храмове и мостове на Майстора, които е създавал някога. Разходих се по тесните улички с възрожденски къщи, връщащи те някъде в миналото, години назад. Докоснах се и до стената на Колю Фичето, направена в чест на великия талант на самоукия дряновски майстор. Тези пазители на българското правят уникална атмосферата в Дряново и запазват традициите живи години наред.
Животът в Дряново ми се стори много по-спокоен – сякаш е съвсем различно място, далеч от забързаното градско ежедневие, където можеш да забравиш проблемите и терзанията си, и да се потопиш в един по-красив и спокоен свят. Със сигурност бих се върнал пак! 🙂
Share this:
