Разходка в село Големи Българени – с носталгия и надежда

В община Дряново има 62 села. Ако ни следите повече време, знаете колко много обикаляме и как се врем и в най-забутаните кътчета, но все още има селца, в които не сме ходили или нямаме снимки. Наскоро обаче „покорихме“ още едно – село Големи Българени.

Разстоянието от центъра на Дряново до него е едва 9 км, а пътят сенчест и красив, така че възможността да отидете с велосипед е изкушаваща. Ако не сте във форма обаче, съветваме ви да разчитате на автомобил, защото тези 9 км са все нагоре – Големи Българени е почти двойно по-високо от морското равнище (на 542м) спрямо града. Може да съчетаете и с ходене до Трявна (на 13 км от селото, като продължите през Петковци) и/или Боженци (на 23 км, през Харачери).
В един слънчев есенен ден се провряхме по тесния и криволичещ път нагоре през гората, минахме покрай селцата Гърня, Муця, Раданче, Малки Българени, пресякохме долната част на Глушка и пристигнахме в Големи Българени. Веднага след стопанския двор, пред който кротко пасяха кравки, и соларните панели от другата страна на пътя (каква среща между традиционното и модерното 🙂 ). Очевидно живец има.
Малко след това е централният площад, който е по-скоро голямо кръстовище. Там са църквата (едва забележима зад дървета и храсти) и обществената сграда с универсални функции – кметство, поща, изглежда да е имало и магазин. Вдясно почват къщите, които няма начин да не ви направят впечатление – големи, със запазени кирпичени стени на места, с доста големи дворове, оградени с високи каменни дувари. И с някои дърворезби, изработени с голям майсторлък.
Като видяхме плевнята (пълна, за щастие!), каруцата, която е в бойна готовност (и сигурно е прекарала тонове сено през годините), натежалите с плод клони на ябълковото дърво, скупчените пред портата дърва, напечените от слънцето гроздове на асмата – стана ни носталгично за летните ваканции в селата. Да погалиш животните, да ядеш пресни плодове и зеленчуци и дори да можеш да си ги набереш сам, да помогнеш за отглеждането има, да се катериш по дърветата, да газиш в реката, да обикаляш гората, да хвърчиш насам-натам с колелото – това са велики изживявания за всяко дете, дори и за сегашните, заобиколени от куп технологии и занимавки. Имайте смелостта да водите децата си на село, няма да съжалявате!
Носталгията премина в тъга, когато се проврях сред всички трънаци и стигнах до храма. Преди 4 години минахме от тук с велосипеди и се спряхме да го разгледаме – виждаше си се от пътя, имаше дупка в покрива, но като цяло се държеше. Сега вътре има много нападали греди, входът е затрупан, иконостасът зее празен, а от малкото останали стенописи успях да уловя ето този кадър, който най-добре описва положението:

Настроението се подобри, тръгвайки надолу през селото. Там се разнасяше властният тон на петел, видяхме обновени къщи, поддържани градини, кошери. Почти в другия край на селото срещнахме и пастир – електро, но все пак 🙂 Малко след него видяхме една къща, която ни накара да се размечтаем. Препичаща се на слънце, в нея видяхме малък, симпатичен, своенравен ресторант. И ателиета за художници, скулптори, калиграфи и пр. И…дом. Ето я въпросната красавица – с образцова каменна зидария и чудесно вписани тухлени арки над прозорците:







