Паметник на възрожденеца Максим Райкович

За човека

Историята на българския народ е толкова дълголетна, че изобилства с изявени люде от различни епохи и в какви ли не поприща. Има обаче едно по-специално отношение към онези, които през 18-и и 19-и век разпалват поотслабналия български дух и са удостоени с гордо звучащата титла „възрожденци“. Защото ако не бяха те, най-вероятно днес България щеше да е само страница от учебниците по история.

Дряново има своя значителен принос за Възраждането, като силно се откроява името на един от най-ранните и най-дейни български възрожденци, който е родом от нашия град – Минчо Райков Крински или архимандрит Максим Райкович (1801-1874).

Борил се е усилено и с успех срещу гърцизма в Търновско. Като игумен на Плаковския и Лясковския /Петропавловски/ манастир прогонва гръцките калугери и ги заменя с български, като във втория взема прочулия се след това Неофит Бозвели, с когото стават добри приятели. Създава първото българско училище в Лясковец, а по-късно в Галац инициира създаването на българско училище и българска църква. През 1852 г. пише знаменитото си „Жалостно увещание”, с което иска да провокира сънародниците си да държат на собствените си език, училище и църква – едно своеобразно продължение на делото на Паисий, който 90 години по-рано зове за същото.

[message_box title=“„Жалостно увещание“ (1852г.)“ color=“blue“]„Кой народ като нашия ходи по чуждите церкви и за своя не помисля?
Кой народ като нашия ходи по чуждите школи, а за своя си и не помисля?
Кой народ като нашия учи всичките язици, а от своя се гнуси и отрича и го хули?
Кой народ като нашия смята си търговщината сос чужди язик?
Ах, жалост прескорбна! Ах, сон дълбокий? Ах, глупост българска!…”[/message_box]

Училищната сграда в Дряново, построена с дарението на Максим Райкович

Архимандрит Максим е и един от най-големите български дарители – подпомага финансово строежа и издръжката на няколко училища и църкви, издаването на много книги и учебници, подарява учебни пособия на школото в Дряново, а цялото си състояние завещава за стипендии на бедни ученици и на български училища – в родното Дряново, в Лясковец, Търново, Галац, като оставя сума и за първото висше училище, което ще се създаде в България.

Старото училище в Дряново – архитектурно бижу от 19-и век

Участвал и във въоръжените прояви в борбата за свобода – през 1835 г. във Велчовата завера, а по-късно в Кримската война, за което получава златен кръст за храброст и медал лично от руския император.

Умира на 10 март 1874 г. в Галац, Румъния, където е погребан в двора на храма „Св. Пантелеймон“.

За паметника

През 1896-1898г. в Дряново е построена великолепна училища сграда с дарението на Максим Райкович. Още от тогава, та чак до днес училището носи неговото име. Пред красивата постройка на 24 май 1934г. е открит бюст-паметник в негова чест. Поводът е 60г. от смъртта на възрожденеца. Автор на паметника е дряновският художник и скулптор Димитър Косев Димитров. 

Поради лошото състояние на стария паметник, през 2013г. на негово място бе направен нов, изработен от бронз. В знак на приемственост на него бе поставена красивата табелка с името от предишния. Автор е хасковският скулптор Иван Парасков. Официалното му откриване се състоя на 17 октомври 2013 г. – по време на празниците на град Дряново. Събитието бе и част от програмата за отбелязване на 155 години от създаването на Дряновското класно училище.

Откриването на новия паметник