В продължение на векове хората почитат водата по най-различни начини и тя има главна роля в редица български традиции и обичаи. Няма нужда да говорим за добре познатия ритуал на Богоявление, когато мъже скачат в ледените води и спасяват светия кръст. Има нужда да припомним един друг обичай – позабравен, характерен за района между Дряново и Велико Търново и изпълняван също на 6 януари – Сивойница.
Водеща роля при Сивойницата имат момичетата на възраст от 8 до 13 години. Те правят групи от по 5, 7 или 9 и се събират в предварително уговорена къща. Обличат се в нови дрехи и се украсяват с нанизи и венци от пуканки, тиквени семки и зеленина. Едно от момичетата обличат като булка, а друго като младоженец. Другите момичета вземат дисаги, торби, кошници, в които събират дарените брашно, сланина, мас, сиене, пастърма, лук, яйца и др. Едно от момичетата носи котле с вода и китка босилек. Водата е донесена от кладенец или река и се нарича „мълчана“, но в случая „сивойнишка вода“, а момичетата „сивойници“. Задължително във водата слагат сребърна пара.
Сивойницата ходи от къща на къща, особено там, където има ергени. Пред всяка къща момите се нареждат в кръг и пеят, а булката и младоженеца играят в него. Младоженекът играе с дрянова тояга и почуква с нея, а булката го обикаля или играе срещу него. Песните са свързани със семейството и социалното положение на този, за който са предназначени. Най-често припяват ергените (… Стоян си през плета посегна, та си Мария улови, та си Мария завъртя). След песента и играта, булката ръси със сивойнишка вода къщата и стопанските помещения, за да пропъди караконжолите и злите сили.
Обредното ръсене е най-важната част от обичая. То е свързано с вярването, че в нощта срещу Богоявление водата „спира“ и се пречиства, което й дава особени магически възможности за очистване, прогонване на зли сили, осигуряване на здраве и плодородие. Смята се, че къща, споходена от сивойниците, е „честита“.
Изпълняването на обичая Сивойница цели да осигури на ергените и момите здраве и дълголетие. Освен това обичаят има за задача да подтикне младите към общуване, чрез което се потвърждава новият социален статус на момите, които преминават в нова възрастова група – с право на брак.
Публикацията е написана въз основа на статията „Обичаят „Сивойница“ в Пребалканската котловина“ на Неда Стефанова, публикувана в сборника „Народна култура на балканджиите“, том 2, 2001 г.
Share this:
