На по-наблюдателните може да им е направило впечатление, че последните три дни имаше по-малко публикации на страницата ни “Дестинация Дряново”. Причината е, че се ангажирах с дейност извън виртуалния свят, която привлича отново вниманието към забележителния строител и човек от Възраждането майстор Никола Фичев.
Всичко започва през 2017 г., по време на академията за културен мендижмънт на “Гьоте институт”. В нея се включва нашият дългогодишен приятел и съмишленик Галин Попов, основател на ТАМ – пространство за култура и изкуство в центъра на Търновград. В резултат на това е разработен проектът „3 Doors, 3 Countries“, разпростиращ се в България, Румъния и Гърция. Идеята на Галин е да се създаде карта с удобен размер и модерна визия, която да представи маршрут по обектите на майстор Колю Фичето във Велико Търново. И така да се повиши интересът на хората към тях, което пък да доведе до благоприятни решения и действия за обектите, които не са в достатъчно добро състояние към момента.
За осъществяване на замисленото работихме четирима души – Галин, Наталия Георгиева също от ТАМ, доц. Гергана Георгиева от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и аз, Николай Карагьозов от „Дестинация Дряново“.
На 12 октомври представихме TAM MAP – картата, която представя маршрут с 9 от строежите на Колю Фичето на територията на град Велико Търново. Става дума за сгради, които вече 150 години оформят облика на старата българска столица, а в някои от тях са се случили съдбоносни събития за България. Самата карта е с размери 10х10см, съвсем лесна за носене, с акцент върху избраните обекти, а не тонове излишна и объркваща информация. Описанията в нея са както на български, така и на английски език. Първият тираж е 1000 бр., които ще бъдат разпространени безплатно в най-оживените независими места, където се правят интересни събития и привличат любопитни туристи (барове, ресторанти, споделеното работно пространство Freeдом21,, както и в Туристическия информационен център). За какво си говорихме близо два часа можете да чуете тук:
На 13 октомври от 10:00 почти до 13:00ч имах честта да бъда водач на група от над 30 човека, дошли да пробват маршрута и да научат повече за удивителните творби на Първомайстора. Първата ни спирка беше при храм „Св. св. Кирил и Методий“ в стария квартал на града – Варуша. Стар, стар, но по онова време (около 1860-а) там е била всъщност новата част на разрастващия се Търновград (от Царевец и Трапезица в посока днешния център). В тази църква е и единственото свидетелство, че още приживе Никола Фичев е бил наричан архитект – в кондиката на храма (книга, в която се записва всичко по-важно).
След това се изкачихме по ул. „Поборническа“, откъдето се разкриват смайващи гледки към града и околността, за да слезем после до храм „Св. Никола“ (въпреки ремонтите по улиците). На този склон, върху нестабилния терен през 1934г. старият майстор Иван Давдата започва изграждането на храм с внушителни размери и изпъкващ над десетките джамии. Поради напредналата възраст и влошено здраве на Давдата, строителните дейности са довършени през 1936г. от Колю Фичето, с което той се доказва като майстор и получава право да работи самостоятелно. Седем години по-късно тук е открито първото българско училище в Търново, което е сериозен отпор спрямо силното гръцко влияние. През 1879-а пък в храма се събират участниците в Учредителното събрание и всъщност тук се провеждат съществените обсъждания на бъдещата Конституция.
Третият обект, който посетихме, беше знаменитата Къща с маймунката. Построена на съвсем тесен терен, тя се извисява над околните постройки и приковава вниманието с нещо невиждано до онзи момент – фасада с тухли и изпъкнали бели фуги. Наричана е така заради една фигурка над входа на приземния етаж, която прилича на маймунка, но всъщност е седнало човече.
Само на 100-ина метра встрани по Самоводската чаршия е емблематичният хан на хаджи Николи. Издигнат от 1858 до 1862г., при него също има затруднения заради терена – вписан между две улици на различни нива, той е с три етажа откъм чаршията и с един откъм „Въстаническа“. Благодарение на колонадата отпред, търговията е кипяла и в дъжд, и с пек. Вътре се усеща леко бароково влияние, най-вече при оформлението на балконите. През 2006г. ханът е закупен от съвестни стопани, които го реставрират в продължение на 4 години и връщат стария му блясък. Един отличен пример за реставрация и социализация на възрожденски обект.
Следващата спирка беше на ул. „Пандели Кисимов“, почти до Царевец. Там има ансамбъл от четири къщи, които едно време са били консулства на Австрия, Франция и Русия. За тях няма категорични сведения, че са дело на майстор Фичев, единствено твърдение на арх. Николай Тулешков, основаващи се на архитектурни и стилови сходства.
От там се отправихме към един от най-значимите градежи на скромния гений – масивната сграда на конака, която така и почти не е използвана като такава, защото е завършена през 1874г., а едва 4 години по-късно е постигнато освобождението на България. В нея е приета Търновската конституция, с която се полагат основите на новата държавност. В нея и Александър Батенберг е провъзгласен за княз на България, а през 1885-а официално е обявено Съединението.
Продължихме край река Янтра. Там Колю Фичето ръководи строежа на още два храма, съвсем близо един до друг – „Св. Спас“ и „Св. св. Константин и Елена“. И двата сериозно пострадали при голямото земетресение през 1913г. От първия е оцелял само един етаж, бил е направен някакъв покрив и използван за културен салон, тренировки по бокс и какво ли не, но през 1988г. покривът и подът са махнати с идеята да се започне реставрация – това така и не става.
Съдбата на втория е малко по-добра – има наскоро ремонтиран покрив, укрепен е, разчистен, но цялостният ремонт е многократно отлаган заради различни неясноти. А самият Никола Фичев споделя, че църквата „Св. Цар Борис“ (първоначалното име на храма) е неговата най-съвършена творба. И лично дарява дарява средства за нея. Пред входа са погребани Иван Фичев, син на Първомайстора, и хаджи Николи – собственикът на хана.
Обиколката приключи с посещение на великолепната Сарафкина къща. Тя е другият дискусионен обект – отново твърдение на арх. Николай Тулешков по стилови белези. Оформлението на вътрешното пространство е нещо изключително особено – влиза се в широк салон, около който са подредени малки стаички, а пространството към втория етаж е открито, а самият той направен като балкон по цялото продължение на стените.
Надяваме се този скромен принос да спомогне за това и подрастващите да научат кой е майстор Никола Фичев и защо е толкова уважаван вече повече от век, както и да настъпят по-добри времена за всички негови строежи.
Вижте още:
Музей „Колю Фичето“ в Дряново – близка среща с гения на Първомайстора
Share this:
