Пътят на Недко Ботев от Дряново до Великото Народно събрание

Добре познати на обществеността са личностите на Никола Мушанов и неговия племенник Стойчо Мошанов, дългогодишни дейци на Демократическата партия, народни представители, министри, а първият дори министър-председател. Има обаче и други хора от Дряново, които достигат високи нива в политическия живот на България. Сред тях е Недко Колев Ботев, роден на 23 ноември 1886 г. в бедно занаятчийско семейство.

Започва образованието си в своя роден град, а старанието и усърдието в учението го отвеждат чак в Загреб, където завършва право в университета. Известно време е съдия в Трявна, а след това става адвокат. В периода 1920-1923 г. живее в Севлиево, където влиза в земеделското движение. През 1923 г. за известно време е арестуван от извършилите деветоюнския преврат, но се измъква жив. След това се установява в Русе, където става търсен и уважаван адвокат, както и деен участник в местната власт. В изследването на Капка Иванова „Партийните страсти в град Русе (1931-1934)“ четем, че „изключително активен в местния парламент е земеделецът Недко Ботев. Той е един от главните критици на политиката на кмета Йордан Павлов. Непрекъснатите упреци, които отправя, са насочени към проблемите с безработицата в града, цените на хляба и партийните уволнения в общината.“

През 1940 г. се мести да живее в София. След завръщането на Г. М. Димитров от емиграция е избран за административен секретар на БЗНС – пост, който запазва и при Никола Петков. Недко Ботев е и член на Постоянното присъствие на БЗНС и е сочен като един от верните сподвижници на Никола Петков.

За народен представител в 6-то Велико Народно събрание е избран от Русенска околия. Заради пламенните му речи в защита на свободата и демокрацията е свалян многократно от парламентарната трибуна.

След разтурянето на опозиционния БЗНС „Никола Петков” на 26 август 1947 г., Ботев е въдворен последователно в лагерите „Куциян”, „Богданов дол” и „Белене”, където излежава присъди до 9 септември 1953 г..

След Унгарското народно въстание през 1956 г. отново е репресиран. През 1965 г. е изселен от София в родното му Дряново, където умира на 20 декември 1968 г. в болница, при неизяснени обстоятелства.