Пътят на Недко Ботев от Дряново до Великото Народно събрание

Добре познати на обществеността са личностите на Никола Мушанов и неговия племенник Стойчо Мошанов, дългогодишни дейци на Демократическата партия, народни представители, министри, а първият дори министър-председател. Има обаче и други хора от Дряново, които достигат високи нива в политическия живот на България. Сред тях е Недко Колев Ботев, роден на 23 ноември 1886 г. в бедно занаятчийско семейство.

Недко Ботев на заседание на VI Велико Народно събрание, 1946 г. Снимка от lostbulgaria.com

Започва образованието си в своя роден град, а старанието и усърдието в учението го отвеждат чак в Загреб, където завършва право в университета. Известно време е съдия в Трявна, а след това става адвокат. В периода 1920-1923 г. живее в Севлиево, където влиза в земеделското движение. През 1923 г. за известно време е арестуван от извършилите деветоюнския преврат, но се измъква жив. След това се установява в Русе, където става търсен и уважаван адвокат, както и деен участник в местната власт. В изследването на Капка Иванова „Партийните страсти в град Русе (1931-1934)“ четем, че „изключително активен в местния парламент е земеделецът Недко Ботев. Той е един от главните критици на политиката на кмета Йордан Павлов. Непрекъснатите упреци, които отправя, са насочени към проблемите с безработицата в града, цените на хляба и партийните уволнения в общината.“

През 1940 г. се мести да живее в София. След завръщането на Г. М. Димитров от емиграция е избран за административен секретар на БЗНС – пост, който запазва и при Никола Петков. Недко Ботев е и член на Постоянното присъствие на БЗНС и е сочен като един от верните сподвижници на Никола Петков.

За народен представител в 6-то Велико Народно събрание е избран от Русенска околия. Заради пламенните му речи в защита на свободата и демокрацията е свалян многократно от парламентарната трибуна.

След разтурянето на опозиционния БЗНС „Никола Петков” на 26 август 1947 г., Ботев е въдворен последователно в лагерите „Куциян”, „Богданов дол” и „Белене”, където излежава присъди до 9 септември 1953 г..

След Унгарското народно въстание през 1956 г. отново е репресиран. През 1965 г. е изселен от София в родното му Дряново, където умира на 20 декември 1968 г. в болница, при неизяснени обстоятелства.

Статия за Недко Ботев във в. „Народно земеделско знаме“, бр. 47, 14-20.12.2012 г.
За автора
Роден, отраснал и със сериозни намерения да живея в Дряново още дълго. Обичам си го. Но приказките не помагат много, искат се действия. „Дестинация Дряново“ е един от начините ми да помогна на родния ми кРАЙ да стане по-добро и приятно място за живеене. Защото ми пука и защото смятам, че всеки трябва да допринесе с нещо за общото благо. Бакалавър по културен туризъм от университет „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.

Оставете отговор

*

Този сайт използва бисквитки (cookies). Използваме ги за да подобрим качеството на услугата ни. Ако имате нужда от повече информация, кликнете тук: Още информация

Настройките на бисквитките за този сайт ни позволяват да усъвършенстваме качеството на услугата ни. Сайтът ни работи по-бързо и информацията достига по-лесно до вас. Ако продължите да използвате сайта, вие сте съгласни с политиката ни за събиране на бисквитки.

Затвори