Ако човек живее дълго време в голям град и не пътува поне от време на време до малките населени места, изгражда непоколебимо мнение, че провинцията е една своеобразна морга. Ама какво правят хората там вечер, като няма на ден по 20 концерта, 15 изложби и 10 театрални постановки, няма 359 бара и ресторанта (няма да се учудя след няколко години приготвянето на храна вкъщи да е толкова странно, колкото плетенето на терлици сега) и магазините работят само до 21:00-22:00ч. Какво?? Шок! Паника! Ужас!
Темата е дълга и може да доведе до безкрайни дискусии, заради това ще устоя на изкушението да говоря за нещата по принцип и ще бъда съвсем конкретен – ще ви разкажа как прекарахме един уикенд в Дряновския край. При това – почти напълно безплатно.
На брега на река Андъка, точно над каньона
Започнахме с традиционния съботен пазар. Нещо, което всъщност рядко правим, но този път беше част от заснемането на ново туристическо видео. Оказа се, че много наши приятели също са там, включително такива, които не сме виждали от години. Заговорихме се с един, дойдоха още двама, после още и почти запушихме пътя. Голяма радост е да срещнеш скъпи за теб хора и да имате време да си поговорите.
По пладне слънцето вече беше твърде жарко и се отправихме към Скокля – на прохлада под сянката и край водата. Възрастни хора са ми разказвали как са ги водили там в часовете по биология, за да изучават местната флора и фауна 🙂
Скокля
След това продължихме към една от любимите ни местности, където с удоволствие се връщаме отново и отново – „Св. Марина“. Полетата, гъстите гори, мощните скали, гледката към града – чудно е! Особено край големите иглолистни дървета, строени като войници в права линия край земния път.
Застояхме се на свряната в гората беседка до чешмата с хладна изворна вода. В такива жежки летни следобеди е напълно достатъчно да има сянка, песен на птици и една удивителна пеперуда, която дълго време ни позира за снимки. На плоча до чешмата едва се разчита, че през 1942-1944г. тук са се провели няколко заседания на борци против фашизма (най-вероятно истински такива, не от онези, които след това са си приписвали заслуги в името на облаги).
Макар да не ни оставаше много време, решихме да тръгнем и по пасторалния път към село Радовци. Още в началото попаднахме в… задръстване. Но не от обичайните, разбира се, а в селско задръстване:
Удачен повод да слезем от колата, да поговорим с овчаря и да снимаме поляната, по която Природата вече беше нанесла първите жълти краски. Нататък пътчето става съвсем тясно, провира се през гората, прескача ручеи по малки мостчета и те отвежда в местност, където все повече се разделяш с чувството за всесилност, така характерно за людете в градовете. Особено като се разхождаш по пътчето и от гората изскочи голяма птица, заплашително засилила се право към теб… Още едно напомняне, че тук ври и кипи от живот, стига човек да гледа и слуша внимателно.
Така и не видяхме търсенето красиво кътче, което случайно открих преди няколко години. Тогава беше ранна пролет и гората не беше толкова потайна. Ето за какво става дума:
Следващата ни спирка беше село Караиванца, където тъкмо започваше летният празник, организиран за втора поредна година по идея на заселилата се тук французойка Сесил. Хубава музика на живо, бира, барбекю и весели хора – напълно достатъчно за приятна вечер под звездното небе. Ако щете вярвайте, но имаше хора от Франция, Англия, Ирландия, Шри Ланка и България, разбира се, като всички се радваха на оживлението.
Отлично почистените за празника стълби
Кен Дейвидсън свири на китара, на хармоника и пее – едновременно!
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца. Някой е решил да превърне стар автобус в жилище!
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из село Караиванца
Из историята на село Караиванца
По-често трябва да си даваме сметка какво имаме под носовете си и колко добре можем да прекарваме на мястото, където живеем (дори то да е мъничко село), вместо постоянно да се чудим къде да „избягаме“ на почивка.
Посещението в Караиванца ни срещна и със семейството на наша добра приятелка – среща, която се оказа особена любопитна! Научихме доста за историята на селото и имахме удоволствието да разлистим част от стотиците страници на Списание за литература и култура „Искра“ от 1891г.
Освен красивото оформление (шрифт, илюстрации и пр.), то ни заинтригува и с стойностни четива. Като „Идеали и действителност“ от В. Гольцев, в което авторът разсъждава какво кара хората да тъжат, че добрите идеали са останали в миналото, а настоящето е пропито с пошлост – мисъл, която се среща и преди хиляди години, но си мислим, че е проблем на нашето поколение.
За завършек на чудесния ден решихме да отскочим и до съседния град Велико Търново (24км, само 2о мин. път) за Международния фолклорен фестивал. Много пъти съм писал, че един от големите плюсове на Дряново е, че е на по 20-ина минути от старата столица и Арбанаси, от Габрово, Етъра и Боженци, от Трявна – и не спираме да се възползваме от това.
Щракнато при разходките из Дряново
В големите градове, които „никога не спят“, човек трудно може да си отпочине наистина пълноценно. Спиш, но не се наспиваш и постоянно трупаш умора. В селища от мащаба на Дряново нощите не са загубили предназначението си и дават възможност за хубав сън. Заради това винаги се събуждам по-рано, по-бодър и без аларма. Така беше и във втория ден от въпросния уикенд – неделя.
Срещнахме се с приятели в центъра, закусихме обилно и без колебание приехме следния план за деня: вземаме голяма диня и отиваме на река! В нашия край това не изисква някаква предварителна подготовка, защото реката е близо и се стига лесно. Избрахме едно по-малко известно кътче в каньона на река Андъка.
Обожавам го това място! Никога не съм имал мерак за скално катерене, но там всеки път подскачам по скалите като планинска коза. Като сляза надолу и погледна многобройните водопадчета и бързеи, чрез които водата играе вихрен танц и проблясва при срещата със слънчев лъч…просто губя ума и дума. Насладете се и вие:
Бях приятно изненадан колко други хора дойдоха каньона. Преди 2-3 години беше събитие да срещна някого, а сега за 3 часа минаха поне 20-30 души. Очевидно известността на Дряновския манастир и пещера „Бачо Киро“ се разширява и вече обхваща и екопътеките наоколо. Съдейки по това колко много четения и споделяния имат публикациите на „Дестинация Дряново“ за каньона на река Андъка – може би и ние имаме някакъв принос. 🙂
На връщане към вкъщи ни се „изпречиха“ едни съблазнителни къпини и не устояхме на изкушението да си хапнем. Великолепен вкус, чисти (еко/био или както искате ги наречете) и безплатни. Да, животът в провинцията си има много предимства 🙂
Градинка пред един блок Дряново, за която се грижат всички живущи в него
А можеше и двата дни да се излежаваме, да гледаме телевизия, да хапваме, пийваме и да се вайкаме колко е гаден и труден животът, защото политиците са еди-си-какви, а ЕС, а едно време как беше… Но животът е като градина – или ежедневно се грижиш за него, или буренясва. И вината не е на бурените.
Вижте още:
6 неочаквани приключения в Дряновския кРАЙ
Share this:
