Как един пчелин от Дряново се озова в двореца на царя

Публикуваме тази статия на 10 февруари, когато се чества Св. Харалампий и празнуват пчеларите, така че използваме повода да споделим няколко думи за историята на пчеларството в нашия край. Сведения получаваме от един любопитен разказ във вестник „Дряновски глас“ от 1 декември 1943 г. Авторът се е подписал само като „Пчелар“, но говори с конкретни имена и местности относно развитието на тази дейност.

Към 1893 година като голям пчелар в града и околията се сочеше Станчо К. Лафчиев – Болтара. В Припека (бел.ред. – така се нарича местност в покрайнините на града) той имаше стотина кошерища стара система (тръвни), между които като загубен се гушеше между трънаците един дъсчен кошер, система Джирзон. Стопанинът на пчелина го купил от пчеларя Недялко Дафинов от с. Михалци, а пазачът, дядо Петко Лозичанина, с доволство сочеше на посетителите това “дяволско сандъче”, без да посмее да го отвори. Неговата роля беше само да пази пчелина и да прибира рояците.

Този джирзонов кошер е първият модерен кошер, който се донесе в Дряново, и Станчо Болтата може да се смята за родоначалник на новото пчеларство в града и околията.

Но, за съжаление, този кошер не изигра своята роля. Той остана незабелязан от пчеларите, които не проявиха никакъв интерес към новото, модерното пчеларство, и, забравен между трънаците на Припека, един ден кошерът окончателно изчезна.

В 1895 г. нашият съгражданин П. Робов беше учител в с. Сухиндол. С група учители, между които е Марко Вачков, посетили модерния пчелин на учителя Недялко Дафинов в с. Михалци. Силно впечатление им направило добрата наредба на пчелина и трърде задоволителния доход, който давал.

През 1897 г. същият наш съгражданин П. Робов, като учител в Пирдопска околия, е имал възможност да се опознае с големия пчелар Г. Гергов и две години да следи живота на неговия добре подреден, с модерни кошери пчелин. След завръщането му като учител в с. Килифарево, през 1900 г., той прилага наученото на свой пчелин в гр. Дряново, който към 1910 г. броеше към 50 семейства, всички поставени в Дадън-Блатови кошерища.

Този пчелин достойно изигра своята роля за подема на пчеларството в Дряновска околия. Като технически ръководител на пчелина дълги години бе баща му Косю Обрешков, бивш търговец. Вратите на пчелина бяха по всяко време отворени за интересуващите се от новото пчеларство. Тук т получаваха напътствия и съвети, услужваше им се с пчеларска литература, амки, пити и пр.

През 1919 г. пчелинът се лиши от техническия си ръководител, който почина, а през 1928 г. изгуби и идейния си вдъхновител, който се изсели от града. Две години пчелинът остана под непосредствените грижи на външни люде и рискуваше да рухне това хубаво дело, образецът и школата на пчеларството в града и околията, създадено с толкова грижи и труд.

През есента на 1930 г. дворцов пчелар, със специален за целта вагон, пристигна в Дряново, изцяло натовари пчелина, прикрачи вагона на бързия влак и откара кошерите направо в стопанството на Негово Величество Царя при двореца Враня край София.

А знаете ли, че в Дряново има Дом на пчеларя? Намира се ул. „Пенчо Черковски“ и там развива и до днес своята дейност дружеството на дряновските пчелари „Пчела“, основано преди 117 години.