За общото на Иван Вазов с Дряново

На днешната дата, 9 юли, но през 1850 г. е роден самият той – Иван Вазов! Не просто един от най-значимите мъже в цялата българска литература, а истински баща на народа. И това не е  някаква заучена гръмка фраза, а факт – при годишнината от подписването на тежкия Ньойски договор (чрез който България приключва участието си в Първата световна война) голяма, отчаяна тълпа отива пред дома на дядо Вазов в София, за да се допита до него, да потърси утешение и насока. Достатъчно красноречив пример за това какво означава този човек за България. 165-та годишнина от рождението му е добър повод да ви разкажа по какъв начин Дряново е свързано с големия Иван Вазов. Не е малко.

Чели сте знаменития роман „Под игото“, нали? Със сигурност си спомняте един от видните герои в него – Соколов. Работата е там, че прототип на Соколов е д-р Тодор Кошников – родом от Сопот, както и Вазов, но оженил се за дряновка и заживял в Дряново след Априлското въстание, когато Сопот бил опожарен. Така се стига до участието на д-р Кошников в Руско-турската война, по време на която той лекува руски войници и български опълченци от Шипка. За доблестната си постъпка е награден лично от руския император с орден „Св. Станислав“.

През лятото на 1920 г. Иван Вазов пристига в Дряново, за да се поклони на гроба на своя добър приятел, когото писателят увековечава в своята творба. Посещението продължава 2-3 дни, като за дряновци това било изключително важно събитие – мнозина излезли да го посрещнат, лично кметът Нестор Гъзурков го приветствал. Била устроена среща с местните интелектуалци, след това разходка с файтон до Дряновския манастир, където свещениците отслужили специално за него благодарствена литургия, а след това дряновци подготвили обяд в прохладна местност край града (такава е била традицията тогава; лично според мен – далеч по-хубав подход).

Така Дряновският край се превръща в едно от последните български кътчета, които посещава Иван Вазов.

Не съдете ме за мойте песни!

Нека малко слънце и природа
с тях да влезне в задуха ви тясна,
малко лъх от младост чиста, прясна,
лъх от горски здравец и свобода.

– Иван Вазов, „Моите песни” (1891 г.)

Случката е описана в книгата „Красиво като в Дряновския Балкан“ на Любомир Димитров (Бахчеванов), който лично ми я подари – искрено му благодаря!

Другата връзка на Иван Вазов с Дряново е косвена – неговата родна къща в Сопот била опожарена през юли 1877 г., но почти шест десетилетия по-късно била възстановена по проект на родения в Дряново арх. Александър Рашенов.

проф. арх. Александър Рашенов

През 1920 г., в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета, сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов /роден в Дряново през 1892 г./ въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева.

Строежът на къщата започва през 1931 г. На 6 юни 1935 г. сградата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася професор Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита.

Източник: www.vazovmuseum.com

Нека не спираме да четем творбите на Вазов, включително по-малко познатите, защото те продължават да са източник на много знание, а и са все така актуални:

„Всеки мислещ ум у нас със загриженост следи развитието на едно обществено и народно зло, на което всеки се плаши от сетнините, но лек никой му не намира.
Паническият страх от труда!
Животът ни от Освобождението насам тъй се е сложил, щото вместо да го спре, дава още по-благоприятна почва на това зло. Къщата, училището, казармата, политическите партии готвят гости за държавната трапеза, възпитават умовете, изострят охотите в тая посока. Широките поприща за физически, ползотворен, независим труд се презират и остават достояние само за ония, за които българското небе е чуждо… Ламтежът за лесен поминък чрез службашеството, т. е. „платен мързел“, се посажда още в душите на децата. Един чедолюбив баща бледнее при самата мисъл, че син му би станал земеделец, или занаятчия, или търговец, и той си налага всички жертви, за да го направи годен за чиновник. Всеки ден у нас едно рало се напуща, един занаятчийски стан опустява, един дюкян се затваря. Всичко младо и кадърно бяга към служба. Страната губи здрави ръце, здрави умове, здрави енергии, за да се увеличи числото на алчущите около държавния бюджет търбуси.”

– Иван Вазов, „Първият българин, който…” (юли 1901 г.)

Вижте също:

Какво общо има Петко Р. Славейков с Дряново?

Проф. Александър Рашенов