За общото на Иван Вазов с Дряново
На днешната дата, 9 юли, но през 1850 г. е роден самият той – Иван Вазов! Не просто един от най-значимите мъже в цялата българска литература, а истински баща на народа. И това не е някаква заучена гръмка фраза, а факт – при годишнината от подписването на тежкия Ньойски договор (чрез който България приключва участието си в Първата световна война) голяма, отчаяна тълпа отива пред дома на дядо Вазов в София, за да се допита до него, да потърси утешение и насока. Достатъчно красноречив пример за това какво означава този човек за България. 165-та годишнина от рождението му е добър повод да ви разкажа по какъв начин Дряново е свързано с големия Иван Вазов. Не е малко.
Чели сте знаменития роман „Под игото“, нали? Със сигурност си спомняте един от видните герои в него – Соколов. Работата е там, че прототип на Соколов е д-р Тодор Кошников – родом от Сопот, както и Вазов, но оженил се за дряновка и заживял в Дряново след Априлското въстание, когато Сопот бил опожарен. Така се стига до участието на д-р Кошников в Руско-турската война, по време на която той лекува руски войници и български опълченци от Шипка. За доблестната си постъпка е награден лично от руския император с орден „Св. Станислав“.
През лятото на 1920 г. Иван Вазов пристига в Дряново, за да се поклони на гроба на своя добър приятел, когото писателят увековечава в своята творба. Посещението продължава 2-3 дни, като за дряновци това било изключително важно събитие – мнозина излезли да го посрещнат, лично кметът Нестор Гъзурков го приветствал. Била устроена среща с местните интелектуалци, след това разходка с файтон до Дряновския манастир, където свещениците отслужили специално за него благодарствена литургия, а след това дряновци подготвили обяд в прохладна местност край града (такава е била традицията тогава; лично според мен – далеч по-хубав подход).
Така Дряновският край се превръща в едно от последните български кътчета, които посещава Иван Вазов.
Не съдете ме за мойте песни!
Нека малко слънце и природа
с тях да влезне в задуха ви тясна,
малко лъх от младост чиста, прясна,
лъх от горски здравец и свобода.– Иван Вазов, „Моите песни” (1891 г.)
Случката е описана в книгата „Красиво като в Дряновския Балкан“ на Любомир Димитров (Бахчеванов), който лично ми я подари – искрено му благодаря!
Другата връзка на Иван Вазов с Дряново е косвена – неговата родна къща в Сопот била опожарена през юли 1877 г., но почти шест десетилетия по-късно била възстановена по проект на родения в Дряново арх. Александър Рашенов.

проф. арх. Александър Рашенов
През 1920 г., в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета, сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов /роден в Дряново през 1892 г./ въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева.
Строежът на къщата започва през 1931 г. На 6 юни 1935 г. сградата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася професор Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита.
Източник: www.vazovmuseum.com
Нека не спираме да четем творбите на Вазов, включително по-малко познатите, защото те продължават да са източник на много знание, а и са все така актуални:
„Всеки мислещ ум у нас със загриженост следи развитието на едно обществено и народно зло, на което всеки се плаши от сетнините, но лек никой му не намира.
Паническият страх от труда!
Животът ни от Освобождението насам тъй се е сложил, щото вместо да го спре, дава още по-благоприятна почва на това зло. Къщата, училището, казармата, политическите партии готвят гости за държавната трапеза, възпитават умовете, изострят охотите в тая посока. Широките поприща за физически, ползотворен, независим труд се презират и остават достояние само за ония, за които българското небе е чуждо… Ламтежът за лесен поминък чрез службашеството, т. е. „платен мързел“, се посажда още в душите на децата. Един чедолюбив баща бледнее при самата мисъл, че син му би станал земеделец, или занаятчия, или търговец, и той си налага всички жертви, за да го направи годен за чиновник. Всеки ден у нас едно рало се напуща, един занаятчийски стан опустява, един дюкян се затваря. Всичко младо и кадърно бяга към служба. Страната губи здрави ръце, здрави умове, здрави енергии, за да се увеличи числото на алчущите около държавния бюджет търбуси.”– Иван Вазов, „Първият българин, който…” (юли 1901 г.)
Вижте също:
Какво общо има Петко Р. Славейков с Дряново?
Проф. Александър Рашенов