140 години изминаха от бунтовната, велика и трагична пролет на 1876 г. и Априлското въстание. Споменът се предава от поколение на поколение и днес почитта към борците за свобода е все така силна.

Тазгодишните тържества започнаха още на 11 май. Тогава бе открита изложбата на гоблени с патриотични мотиви на Росица Бакалова – правнучка на Йордан Парцалев, участник в четата на поп Харитон и Бачо Киро. Удивителни творби, които са показвани и прославяли България в много държави по света. Изложбата може да бъде разгледана в музей „Колю Фичето“ до 31 май. Подробности – тук.
На 13 май, без грам притеснение, че е петък, в Дряновския манастир се събраха голям брой специалисти за научната конференция, посветена на Априлско въстание. Макар темата да се смята за добре позната, представените 20 доклада извадиха наяве важни нови извори и гледни точки. Подробен разказ за конференцията, включително резюмета на всички доклади – тук.

На 14 май настъпи кулминацията на тържествата, въпреки че тази събота беше работна. В ранни зори потеглиха участниците в традиционния поход „По стъпките на четата на поп Харитон и Бачо Киро“. Тази година в него се включиха над 50 души, които се радваха на разчистен и с обновена маркировка маршрут (подробности – тук).
Още сутринта започна и Първи младежки конкурс за изпълнение на възрожденска песен „Вятър ечи, Балкан стене“. Малко след това Национално дружество „Традиция“ даде начало на военно-исторически фестивал „Жива история – Българска“. Той даде възможност на хората да се запознаят с различни облекла, оръжия, щитове и пр.
Точно в 18:00 ч. започна възстановката на битката от април-май 1876 г. Над 60 души се включиха в пресъздаването на събитията, като за поредна година нивото бе вдигнато. Този път намерих нови гледни точки и се получиха интересни снимки. Ето галерия:
След това в храм „Св. Архангел Михаил“ бе отслужена панихида за загиналите въстаници, като тази година бе водена от самия търновски митрополит Григорий.

По това време дойде дъжд, който се опита да обърка програмата и напомни за нощта от 28 срещу 29 април 1876 г., описана от Бачо Киро – „Кал, дъжд, падане, ставане – не се върви, но нали е за свобода българска, юнакът трябва всичко да търпи“. Венците и цветята бяха поднесени в костницата с чадъри.



