Лора Инджова е една прекрасна млада дама от Дряново, която постепенно се изкачва все по-нагоре в бурния свят на медиите и вече е телевизионна водеща в национален ефир. Повод за интервюто ни е участието на Лора в менторската програма „Голямото надъхване“, която започна в Дряново по инициатива на младежко сдружение МОГА и „Дестинация Дряново“. Нейната цел е по два пъти на месец в града да идват интересни, успешни в различни сфери личности, които да се срещат с местните ученици, студенти, преподаватели, за да ги вдъхновяват със своите истории и да им помагат с ценни съвети.

Какво е мнението ти за „Голямото надъхване”? Как оценяваш срещата с дряновските ученици, студенти, преподаватели?
„Голямото надъхване” е една страхотна инициатива, която сте поели всички вие от МОГА – Дряново. Моят наистина искрен съвет към всички вас, е никога да не изоставяте тази инициатива, тъй като тя е изключително полезна за всички млади хора, които в този момент изграждат концепцията си за професионална реализация. Моята среща с младежите от Дряново беше страхотна! Тръгнах си удовлетворена и щастлива, че привлякох интереса на аудиторията, а най-щастлива бих била, ако в действителност всичко онова, за което говорихме бъде от полза на младите дряновци. Няма как да не споделя и емоционалния момент за мен – срещата с мои бивши преподаватели, които искрено се зарадваха на взаимната ни среща след толкова години. Беше хубаво! Много хубаво!
От Дряново си, но си живяла и работила във Велико Търново, Враца, Козлодуй, София – как ти се виждат хората на различните места? Какви прилики и разлики си забелязала?
Не бих могла да направя разграничение или разлика между хората в различните населени места. Навсякъде си има добри и нетолкова дружелюбни хора. Разковничето във взаимоотношенията за мен е просто да подхождаме един към друг с чиста добронамереност. Само тогава комуникацията става наистина пълноценна и ефективна. И никога да не забравяме, че в крайна сметка успехът е една безспирна борба. Никой не ни посреща с отворени обятия на ново работно място. Добрата атмосфера постигаш след като се докажеш. Такива са правилата в днешно време…за съжаление. Но това не бива да ни отчайва.

Работата ти е изключително динамична, попадаш в разнообразни ситуации и преживяваш различни истории – разкажи ни няколко, които са ти оставили трайна следа.
Всяка една разказана история оставя белег в душата ти. Няма да забравя отразяването на бежанската криза в съседна Сърбия – гр. Прешево. Там се сблъсках с различни истории на млади хора като мен. Които наистина бягат, защото са разрушили домовете им, загинали са близките им. Но те са успели да запазят надеждата и вярата в един по-добър живот в Западна Европа. Едно момче, следвало медицина в Сирия, вече беше решило да продължи образованието си в Германия и да стане лекар. Ето такива срещи и истории, в които се докосваш до реалните човешки съдби те карат да чувстваш живота и ценността на професията, която си избрал да практикуваш. И най-вече да си благодарен за всичко, което имаш днес. Защото мъката на хората, често отрезвява мислите ти. Дава ти една по-различна посока за възприятие на живота.
Какво беше детството ти в Дряново?
Детството ми беше една безкрайна игра „пред блока”. Спомени, които и до ден днешен живеят в главата ми. На малко по-късен етап – вечерни баскетболни игри на игрището на СОУ „Максим Райкович”, където и учих до 7-ми клас. Обобщено казано – хубаво детство си имах.
Ако ти дойдат гости в Дряново, какво ще им покажеш, какво ще им предложиш да правят?
Хм, може би ще започна с емблематичния площад, на който живеят и родителите ми – площад „Колю Фичето”, естествено и едноименния музей на града. После ще ги заведа до моста на Колю Фичето, Дряновския манастир, който си е емблематично място.
Представи си, че в момента цял свят чете това интервю – какво е твоето послание към хората, един съвет/мисъл/пожелание, което искаш да запомнят от теб?
Способни сме да сбъднем всичко, за което мечтаем. Разковничето е достатъчно труд, постоянство и вяра както в успеха, така и в доброто у хората. Ако бъдем по-добронамерени и чисти един към друг, наистина ще успеем да променим света! Повярвайте ми! И нека го направим.



