Най-вероятно сте го посещавали, но познавате ли го?
Основан през невъобразимо далечната 1206 година. Четири пъти разрушаван, но винаги след това възстановяван. Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“ е Фениксът на българската вяра!

Осъзнаваме ли колко велико дело е това? Та 99% от хората по света не биха имали търпението да построят четири пъти дори пясъчен замък на брега на морето. И не, величието не идва от дебелите каменни стени или голямата камбана, а от гигантския дух, който са вградили нашите предци. Без да са били нито по-богати (материално), нито по-образовани.
Вие рушете, ние ще градим – да видим кой ще надделее. И точно като в приказките – накрая доброто тържествува. Поне докато сме решени да го крепим, защото нищо не е вечно.
Историята на Дряновския манастир ни дава и още един мъдър урок – да не се плашим и ядосваме, когато трябва да започнем нещо отначало. Повечето пъти това е възможност да се справим по-добре. Както светата обител всеки път е изграждана по-здрава и красива, на все по-добро място. То е като дом – скалите са стените, гората е храната, а двете реки – водата.

В този район хората от старокаменната епоха са намирали подслон в пещерите. Траките пък са издигнали първите крепости, използвани и разширени след това от римляните. Същите са били решаващи за българите при въстанието на Асен и Петър, както и при отбраната на столицата Търновград през следващите два века.
В зората на манастира тук са намирали сигурност практикуващите исихазъм, книжовниците са съхранявали българската писменост и култура, а през XIX век манастирът „Св. Архангел Михаил“ е стожер на революционното движение за освобождение на България.



