Оръжията печелят войни и земи, но културата е гръбнакът на един народ – тя го съхранява и тласка към развитие. В Дряново изглежда са осъзнали това още в средата на XIX век, нищо че тогава България все още не е свободна държава, защото още през 1869 г. млади местни хора основават читалище с името „Общий труд“ (днес „Развитие“).
Преминало през какво ли не, преживяло половин дузина войни, няколко преврата, прехода, земетресения, наводнения, икономически кризи – днес читалището продължава своята дейност и с гордо вдигната глава отбелязва 150-годишнината си. Програмата продължава цели 5 дни, като кулминацията е на 12 юни. В сряда от 10:00ч ще се проведе кръгла маса на тема „Читалищата в бъдещето“, от 17:00ч ще бъде открита изложба на известния дряновски художник Дончо Дончев, а в 18:00ч ще започне големият празничен концерт на състави към читалището.
Вижте още: Театралната постановка „Испанска афера“ ще зарадва дряновци на 13 юни
История на читалището и библиотеката
(из „История на град Дряново“ от Петър Чолов, 1969 г.):
Под името „Общий труд“ то било основано през есента на 1869 год. по инициативата на учителя Христо Максимов, в Гилейската махала от „родолюбиви и благодетелни лица“, които желаят успеха и просвещението на своите единородци. А такива родолюбиви лица не били малко в тази махала и в града. Повече от 110 души внесли лептата си от 3 до 100 гроша, кой колкото могъл, за развитието на това наистина създадено е общ труд читалище.
Следва наистина да се знаят имената на тия първи радетели за народна просвета, които разбрали още през тъмните времена на робството какво богатство, знание и култура ще им донесе читалището. Те са: Стойчо Станев, Пенчо Колев, Станю Ганев, Стоян Бобев, Боби Иванов, Досю Пенев, Генчо х. Ганев, Никола Станев, Янко Коюмджи, Нено Иванов, Стойчо Колев, Минчо Ненов, Станчо Събев, Тотю Събев, Христо Станчев, Панайот П. Т., Ганчо Петков, Венко Генев, Стефан П. П., Недялко Иванов, Пенчо Киряков, Станчо Бобев, Чоне Михов, Пенчо Радев, Пенчо Димов, поп Трифон Иванов, Симеон Станев, Минчо Пенев, Пенчо Събев, Боби Петков, Цаню Тихов, Стоян х. Стойчев, Минчо Тенев, Иван Марков, Кънчо Колев, Съби Бобев, Колчо Ганев, Георги Косев, Генчо Петков, Ради Ганев, Никола х. Величков, Станчо Минков, х. Сава х. Николов, Ганчо Събев, х. Петко Колев, Съби Радоев, Иван Радоев Папукчиев, Стоян Владков, Ценю Баръма, Иван Генев, Колю Иванов, Иван Генев, Нено Пенев, Иван Дончев, Косю Дончев, Марин Стойнов, Косю Иванов, Калчо Панков, Мянко Колев, Маню Върбанов, Илия Цочев, Пенчо Колев, Петко Карлуков, Тачо Менев, Иван Райнов, Йордан Минчев, Станчо Станев, Рачо Бобев, Атанас Пенев, Иван Бояджи, Иван Станев, Лазар Колев, Кольо Гайдарджи, Васил Казанлъкъ, Иван Събев, Тихо Сяров, Георги Стоянов, Иван Мянков, Стоян Илиев, Анастас Симеонов Търновец, Стойчо Стоянов, х. Пенчо п. Георгиев, Анастас Симеонов, Христо Максимов, учител. Към тях се присъединили на 15 август 1870 год.: Сава Иванов, Христо Колев, Нено х. Ганев, Панайот Трифонов, Колю Генчев, Иван Коев – бояджия, Иван Генев – папукчия, Илия Христов Габровец, Владко Недялков, Нено Стоянов, х. Димитър х. Ганчев, Енчо Тъпанарчев, Цачо Скендер, Андрей Петков Търновец, Димитър Черковски – дюлгерин, Ганчо Самсун, Пенчо Иванчоолу, Димитър Цонев, Стойко Божков от Лозица, Маню Цочев, х. Сава Иванов, Съби Пенев, Съби Маринов, Никола Арнауд, Стойчо Стоянов Цинговец.
Всички пътници минали по онова време през Дряново, както и местните дописници, единодушно подчертават, че читалището е дело на младежите, вече опитали в училище сладкия вкус на науката и просвещението. Младежите са „въодушевени и разпалени от родолюбие“, те „правят стремление към просвещението“. Читалището тръгва напред с уверени крачки за радост и гордост на членовете му, на „попечителите му“ и на ония дряновци, които са далече от родния си град, но милеят за него, за „Отечеството“ си Дряново. То било основано в махалата Гилей, но като укрепнало и спечелило симпатиите на всички жители „като взело по-обширен кръг“, по вишегласие на членовете му, било решено да се пренесе в центъра на града, та да може всеки лесно да го посети. Отначало гилейчини не искали да се премести читалището от махалата им, „защото им се смалявало уважението“, но после през 1872 год. се съгласили, че така ще е по-добре.
Така, при тоя интерес към читалището след създаването му то се абонирало за вестниците „Право“, „Македония“, „Турция“ и други, набавило си доста книги, подредило си специална стая. С преместването му в центъра на града се дало възможност да се уреди по-добре. Читалнята била мебелирана с възглавници и рогозки, а книгите на библиотеката му наредени в два рафта. За приходите му и за членския внос се издавали на членовете редовни квитанции. Например в една квитанция от 1871 год. е вписано: „№ 18. Българското читалище „Общий труд“ в Дряново. Господин Геню п. Минчев записан в реда на членовете на читалището заплати гроша 54 (петдесет и четири) за годишното спомоществование. Дряново 1872 год. за настоятелството. Писарят Нено Иванов. Касиер П. Колюв.“
През годините 1875/1876 то служело за прикриване дейността на местния революционен комитет.
Голямо внимание се отделяло и за развитието на читалищния самодеен театър. Още през 1889 год. била организирана театрална трупа с директор съдията Никола Водски и с много актьори любители, между които били Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Боню Лунгов, Михаил Тихов и др. Тогава дори било назначено платено лице да прислужва по време на представленията. Имало и безплатни помагачи, които вдигали завесата и носели вода на публиката. През време на антрактите местният музикант Колчо Сладкото свирил с цигулка на присъствуващите. През първите години на своята дейност в читалищния театър били представени пиесите: „Смъртта на княза Потемкина“, „На сила оженване“, „Измама“, „Руска“, „Велизарий“, „Първан и Михалаки чорбаджи“, „Ернани“, „Коварство и любов“, „Женитба“, „Скъперникът“, „Анжело“, „Многострадалната Геновева“ и др. Най-голяма нужда се срещало при изпълнението на женските роли, защото дълго време никоя жена не искала да играе на сцената. Тогава женските роли се играели от мъже. Едва по време на учителствуването на Златина Недева, бъдещата известна българска актриса, било нарушено еснафското правило жени да не се показват на сцената.
Постоянна дейност развивала и читалищната библиотека. В нея се получавали много вестници и списания. Имало години, когато те достигали до 17 вестника и 30 списания. Набавяли се постоянно и нови книги. През 1899 год. библиотеката вече наброявала 800 тома. От сведенията за работата й през 1901 год. се вижда, че в продължение на 8 месеца са взети за домашен прочит 2194 книги от 294 души – 132 занаятчии, 69 чиновници, 37 учители и др.
През 1902 год. бил създаден фонд „постройка на библиотечно здание в Дряново“. Започнала усилена дейност за събиране на средства. Само през 1909 год. от една томбола постъпили в касата на фонда 20 000 лв. Започнали войните обаче и делото останало на заден план. След края им се взели по-енергични мерки за построяване на читалищна сграда и най-сетне, на 24 май 1926 год. бил положен основният камък на новото читалище-театър. Точно 10 години по-късно тя била завършена и открита. На тържеството по тоя случай държал реч и писателят дряновец д-р Михаил Тихов, който изразил общата радост на съгражданите си, че най-после читалището ще има свой собствен дом.
След Втората световна война населението на града значително се увеличава и се появява нуждата от още една сграда, по-просторна. Така Дряново се сдобива с т.нар. Културен дом. В него има зали за библиотека, за репетиции на самодейните художествени колективи, за лекционна просвета, за детска музикална школа и т. н.
През 1967 год. библиотеката към читалището вече наброява над 30 000 книги и раздава годишно около 50 000 книги. При читалището има детска музикална школа, литературен кръжок, театрален колектив, хор и пр. Редица културни дейци, като Атанас Смирнов – несменяем негов председател в продължение на четвърт век, Русчо Мянков, Роман Попов, Иван Койчев и др. полагат не малко усилия за подобряване на цялостната му работа.
Share this:
