На днешната дата, 27 януари, е редно да си спомним за Пенчо Койчев – един от най-авторитетните архитекти в България през първата половина на XX век. Имаме щастието да се е родил в Дряново, при това в емблематична година – 1876-а.
Изучил се в Белгия, той се връща в България и бавно, стъпка по стъпка печели уважение като отличен специалист. И времената са такива, че възраждащата се българска държава тъкмо гради своя нов облик – строят се редица големи обществени сгради. Така че Койчев има поле за изява. И така се изявява, че негово дело са Мавзолеят-костница в Плевен, част от сградата на Народното събрание, Съдебните палати в София и Русе, няколко железопътни гари, старата поща в Пазарджик (днес символ на града), Санаториума за гръдно болни в Искрец, ангажиран е дори от царското семейство за строежа на лятната резиденция в Царска Бистрица.
Вижте още:
Арх. Пенчо Койчев – достойният наследник на майстор Колю Фичето
Би трябвало вече да съм ви убедил, че става дума за наистина голяма, важна личност. Така че да преминем към идеята. В днешно време арх. Койчев е почетен в родния си град единствено с кръстена на него малка улица (в района зад музей „Колю Фичето“).
Темата с паметниците е доста деликатна и през последните години станахме свидетели на куп скандали за един или друг. Лично аз никак не съм привърженик на най-разпространените, а именно бюст-паметниците. Твърде невъздействащи и емоционално, и естетически, а са нужни сериозни средства за изработката им. В Дряново вече има доста такива, но трудно могат да влязат в графа „Забележителности“ и са по-скоро за успокояване на съвестта, че „поне нещо е направено“.
Това е въпросното паркче
Заради това ми се иска в случая да бъде направено нещо различно, по-разчупено. Но в същото време в синхрон с наследството. Идеята ми за почитане на Пенчо Койчев е малкото паркче до храм „Св. Троица“ да бъде кръстено на него и покрай алеите да бъдат поставени макети на най-важните сгради по негови проекти.
На входа, над стълбите – арка от ковано желязо с името. Върху стената на къщичката (в далечината на снимката) – графит, примерно на Пенчо Койчев и знатните му приятели от т.нар. кръг Българан (по името на един вестник) – Елин Пелин, Александър Божинов, Петър Морозов, Сава Огнянов и др.
И задължително – табела с информация. Такива трябва да има до всеки по-важен и интересен обект в Дряново.
Композицията би придобила отличен, завършен вид, ако в центъра на паркчето (където има обособено кръгло пространство, заобиколено от пейки) се издигне скулптура на него в цял ръст. Не само бюст, а в реален размер, възможно най-пълнокръвен образ. Подобно на паметника на Колю Фичето. Но това спада в по-дългосрочните планове.
По този начин:
-
Ще привлечем вниманието към още един забележителен архитект от Дряново, освен Първомайстора;
-
Ще допълним прекрасния музей в чест на Никола Фичев, затвърждавайки добрата практика с макетите;
-
Ще превърнем невзрачното паркче в една от основните забележителности в града;
-
Чрез представянето на архитектурни шедьоври от други градове, като гореизброените, ще възбудим интереса на техните жители да дойдат, видят, научат, снимат;
-
Ще допринесем за утвърждаването на разпознаваем имидж на града – казваш „Дряново“ и веднага се сещаш за „града на големите строители и архитекти“. Това е от първостепенно значение, ако искаме да развиваме туризъм.
Част от сградите по проект на арх. Койчев:
Мавзолея в Плевен
Съдебната палата в София
Съдебната палата в Русе
Сградата на Народното събрание
Така ще имаме:
-
Музей „Колю Фичето“
-
Паметник на дряновските строители
-
Архитектурен парк „Камъкът вечен“
-
Внушителни образци на архитектурата като Лафчиевата и Икономовата къщи, каменния мост над река Дряновска, трите църкви в града (тъкмо основно ремонтирани), двата възрожденски ансамбъла и Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“, разбира се.
През 2016-а се навършиха 140 години от рождението на арх. Пенчо Койчев. По този повод през месец март в София бе открита изложба в негова чест, организирана от Института за изследване на изкуствата, Съюза на архитектите, Камарата на архитектите. Тогава си казах, че тази изложба трябва да бъде показана и в Дряново. И се случи – само половин година по-късно. Ако ви харесва идеята за парк „Арх. Пенчо Койчев“, много ще се постарая да се осъществи 🙂 Коментирайте, критикувайте, допълвайте, съдействайте – нека заедно изваем нейния окончателния вид.
Share this:
