Рачо Стоянов – авторът на незамиращия шедьовър „Майстори“

Името на Рачо Стоянов едва ли говори много, дори на хора, които обожават литературата. А става дума за един от сериозните български писатели през първата половина на XX век и сред най-класните преводачи от руски, френски и английски в България. Автор е на „Майстори“ – творба, която мнозина специалисти определят като най-добрата българска драма и която и днес продължава да пълни театралните салони. Любопитен факт е, че съвети от Рачо Стоянов е искал самият Димитър Чорбаджиев, по-известен като Чудомир /вижте по-надолу какво пише той в спомените си за нашия съгражданин/.

Рачо Стоянов се е родил в Дряново на 7 октомври 1883 г. 20-годишен се мести във Варна, където работи като чиновник и участва в театрална група. През 1905 г. се мести в София. Работи в различни вестници, започва да издава свои творби, назначен е за библиотекар в Народното събрание, а след това в Българската академия на науките (БАН). Още първите му творби са приети добре, но истински фурор прави през 1927 г. със споменатата вече драма „Майстори“. Тя разказва за сблъсъка между традиционалистта Найден и новатора Живко, които се борят не само за надмощие в резбарския занаят, а и за сърцето на красивата Милкана. С нея е открит сезона в Народния театър през 1927 г., след това е поставяна и зад граница – Белград, Прага, Загреб. И днес се играе, така че не пропускайте, ако видите, че ще бъде представена някъде около вас. Същото се отнася и за комедията „Политикани“, която също имах възможност да видя на живо.

Другото най-успешно произведение на Рачо Стоянов е повестта „Майка Магдалина“ от 1936 г. Ето какво пише за нея историкът Борислав Гърдев:

Той постига категоричен и шумен успех с „Майка Магдалина“ (1936), оценена подобаващо от критиците (Емил Коралов) и получила наградата на БАН през 1937 г. Тази камерна интимна творба предизвиква възхищение преимуществено с мълчаливия подвиг на скромната чиновничка Магдалина Данова, направила всичко възможно за безоблачното бъдеще на своите деца Вяра, Надежда и Любов и жертвала своето лично щастие (връзката й с Борис Ковачев) в името на семейната хармония. Проникновена и правдива, „Майка Магдалина“ е сполучлива картина на живота от 30-те години на миналия век и художествено обобщение на майчината саможертва. Създадена да се харесва и печели овации, повестта е качественият щемпъл на благоразумния Рачо Стоянов.

Вижте също:

Марко Марчевски – менторът на Гео Милев

Марко Ганчев – свободнодрънкащият

За общото на Иван Вазов с Дряново

Снимка с Ангел Каралийчев (вляво) и Никола Фурнаджиев (вдясно):

В началото стана дума, че Чудомир е търсил Стоянов за мнение и съвети. Ето какво пише той:

С Рачо Стоянов се познавам още от 1907–1908 год., когато той пишеше малки фейлетони във в. „Ден“ и се подписваше „Сатин“, винаги съм го ценял и уважавал като човек. По-късно, след като прописах и аз, когато съм искал честно и откровено мнение по някой литературен въпрос, който ме е вълнувал, или за някаква трудност в работата си, съм отивал при него. За мене е един от редките писатели и другари, който ще ти каже точно туй, което мисли. През 1947 година той единствен от неприобщените към властта се съгласи с мене, че трудовите бригадирски организации не са „празна работа“, а нещо много добро и полезно за една бедна държава като нашата.

Прехранваше се с преводачество и минаваше за един от най-добрите преводачи у нас. Пиесата му „Майстори“ с години не слезе от сцените в страната ни и един ден ми каза: „Ако всички тия читалища, трупи и организации, които играеха пиесата ми, се сетеха да ми пратят по сто лева поне (тогавашни пари), щях по-малко да превеждам, а повече да се отдам на творческа работа.“

 Публикувано в chitanka.info. Директен линк – цък.

Рачо Стоянов е починал на 12 януари 1951 г. в София. На него са кръстени Професионалната гимназия по икономика в Дряново и Драматичен театър-Габрово. През 1986 г. е учредена Национална литературна награда „Рачо Стоянов“, която се присъжда на творци, които имат изключителни заслуги за развитието на българската култура. Връчва се по време на дряновските културни празници „Поезия и песен на Балкана“. Сред нейните носители са Валери Петров, Антон Дончев, Марко Ганчев (прочетете статията ни за него ТУК), Димитър Стефанов, Теодора Ганчева и др.

Шествие на 24 май

През 2013 г., по повод 130 г. от рождението му, бе поставен негов паметник в Дряново. Той е изработен от скулптора Иван Парасков и се намира пред сградата, където доскоро се помещаваше ПГИ „Рачо Стоянов“:

Цитати от Рачо Стоянов:

От статията „Крадете да крадем“ във в. „Ден“ от 12.10.1907 г.:

„Пресметнете само какво ни остана? Коя свобода не е отнета? Кой напредничав институт не е потъпкан? Кой глас от народа не е брутално отблъснат от управлението на държавата? Към чия горда воля не се правени мерзки попълзновения? Към коя съвест не са употребени бруталности? В кой град, в кое село, де в България остана кът, неомърсен от кражбите, злоупотребленията, контрабандите, властопревишаванията на управляващите?“

В слово по повод своя 60-ти рожден ден:

„Обичта към човеците и обичта между човеците е спойката на обществото. Без нея човечеството би се превърнало на отделни индивиди, безумно горди, но и безнадеждно безпомощни.“

„Дървото на надеждата цъфти богато, но плодовете му често пъти са оскъдни. И дохожда ден, в който се запитваме: Защо не можах да осъществя мечтите си, защо не можах да постигна идеалите си? И намираме, че отговорът се изчерпва в три причини: имало е непреодолими обстоятелства, пречили са ни другите и пречили са ни собствените ни недостатъци. Непреодолимите обстоятелства са вън от волята на отделната личност. Пречките, които ни създават нашите братя-човеци, са от друг род, но те са съществували винаги по пътя на оня, който е решил да извърши нещо по-крупно. Мъдър е оня, който от камъните, с които го замерят неговите врагове, може да си приготви стъпала към духовен възход.”

Цели статии и произведения на Рачо Стоянов са публикувани в електронното списание „Литературен свят“ – ТУК.

Изключително интересен и обстоен текст за Борислав Гърдев за Рачо Стоянов – ТУК.