Село Долни Драгойча и вековният дъб от времето на Асеневци

С този маршрут ще ви отведа до селцето Долни Драгойча, което е на 5 км от град Дряново в посока Царева ливада/Трявна. Минавате покрай прекрасната скулптура „Конницата“, може да се отбиете до местност „Кацата“ и чешмата „Св. Марина“ преди да стигнете до микро язовира малко пред Долни Драгойча (вече на отбивката има и указателна табела за „Дървото на Асеневци“). Ето го и него:

Полюбувайте се на суетните дървета, папур и треви, които непрестанно се оглеждат във водата. А може и да размътите образите им с някоя плувка? Дори да не хванете риба, прекараното на такова местенце време ще е достатъчна награда.

Разходката продължава по едно пътче с тънка снага като на балканска мома, съседстващо си с млада гора от брези:

Малко по-нагоре е и самото село Долни Драгойча, което се състои от две махалички – долната и горната (наляво е долната, напред горната). Любопитен момент е, че то е споменато още от известния австро-унгарски учен, пътешественик и съветник на императора – Феликс Каниц. Какво пише той можете да видите ТУК.

В още по-далечни времена от тук е минавал римският път за Аугуста Траяна/Верея или както ни е известен днес – град Стара Загора. Има хора, които помнят каменната настилка и може би при повече упоритост (за разчистване) и днес би могла да се види. Без проблем обаче се забелязват високите каменни дувари, гримирани със зелен мъх, който им придава леко мистично-приказен вид. Те са ограждали пътя, за да не влизат животните в градините.

За връзките на района с рода на Асеневци може да се говори много, но засега нека само споменем, че селото се намира в подножието на хълма Цар Асеник /наричан така от време оно/.

Както в повечето предбалкански села, тук също има доста извори, чиято вода е прихваната в чешми. Най-голямата и впечатляваща (макар и трудно забележима сред растителността) е Мошановата чешма – изградена с дарение на Стойчо Мошанов, виден държавник от Дряново, министър и председател на Народното събрание.

През последните 10-ина години в някои от старите къщи животът се завръща, благодарение на учени, художници и писатели, които намират спокойствие и чист въздух тук. Следната порта в долната махала е добра илюстрация за срещата на старото и новото:

По официални данни в Долни Драгойча живеят 6 души. Може да ви се струва малко, но това е пик за последните 40-50 години (в края на 1965 г. е имало 25, а десет години по-късно – едва 3). Хубавото е, че през последните години спокойствието, чистият въздух и великолепните гледки са привлекли вниманието на хора от големите градове, по-специално хора на изкуството, които прекарват тук част от времето си.

В Долни Драгойча все още могат да се видят прекрасни образци на традиционната жилищна архитектура – каменният първи етаж, кирпичен втори, покрив с тикли /плочи/. Толкова майсторски направени, че се държат на положение, макар и оставени да се справят сами, без грижливи стопани. За образец – родната къща на дядо Симеон, построена преди близо 200 години:

Дядо Симеон, чийто баща е бил кмет на селото и приятел с Никола и Стойчо Мушанови

Скривалището в къщата

В други обаче има стопани, при това кадърни – в уж малкото и неплодородна почва, те успяват да поддържат прекрасни градини, с голямо разнообразие в тях. Има дори лозя, където гроздовете са изключително съблазнителни:

Вероятно изобщо нямаше да тръгна да пиша за Долни Драгойча, ако не беше едно неочаквано обаждане от непознат номер още пролетта на тази година (2015-а). Една жена ми разказа, че там има много голям дъб, за който местните твърдят, че е още от времето на Асеневци (ако има нужда от уточнение – XII-XIII век). Признавам си – бях благодарен за информацията, но скептичен относно достоверността ѝ. Все пак в началото на октомври отидохме да го видим този дъб. Веднагически съмненията ми се изпариха! В основата си дървото е с внушителната обиколка от 7 метра! /да, измерихме го/

 Няма как да бъде заснет в цял ръст с аматьорски апарат, а и все си мисля, че това е сред нещата, които трябва да се видят на живо, за да усети човек за какво величие става дума.

Интересен момент е, че вековното дърво се намира до гробището /където има едва 10-ина гроба/. Навежда на мисли за живота, вечността, съревнованието между човек и природа…

 След като написах тази статия, доста хора започнаха да проявяват интерес към вековния дъб. Ученици от СУ „Максим Райкович“ дори го включиха в свой проект, което доведе до разчистване на пространството около дървото и поставяне на три указателни табели. По този повод се срещнахме и с двама възрастни мъже от Долни Драгойча, които ни разказаха безценни неща. Прочетете какво научихме от тях:

Какво научихме за „Дървото на Асеневци“ от срещата ни с дядо Симеон и дядо Стефан

Много ни зарадва и новината, че дъбът е включен във великолепния албум на фотографа Пенчо Чуков „България – 200 уловени мига“. Негова снимка е една от седемте от Дряновския край. И е наистина възхитителна! В есенна премяна:

За десерт – галерия с всичките ни снимки от Долни Драгойча:

Дядо Симеон, чийто баща е бил кмет на селото и приятел с Никола и Стойчо Мушанови

Скривалището в къщата

Прочетете още:

Данни за историята на Долни Драгойча използвах от сайта на село Царева ливада – www.carevalivada.eu и Национален статистически институт.

Вижте също:

Янтра – селото, опряно до планината

В село Керека е най-старият паметник на св. св. Кирил и Методий в България

Бучуковци – дестинация идилия

Косарка – селото, което вдъхва надежда