Село Янтра – в пазвата на Стара планина

Наред с всички други полезности, планините имат способността да припомнят на нас, човеците, колко сме малки, дори незначителни. Но това не е грубо, а отрезвително. И ще ви се случи, ако някой ден минете през село Янтра (дряновското, не горнооряховското). То не е високо в планината, а направо е скочило в нейната пазва. Балканът се извисява като истинска стена до селото и сръчква възхищението и на най-трудно впечатляващите се хора.

Това е най-отдалеченото село в община Дряново – на 15 километра от града. Няма да ви кажа на брега на коя река се намира, защото вече всички сте се досетили. Любопитен момент е, че и се влиза, и се излиза по мост.

От тук минава старият път от Дряново към Севлиево. Точно до него е красивият храм „Св. Николай“, построен през 1897 г.

За да опознаете селото и да се насладите на гледки, тръгнете по някоя от уличките нагоре. Самите пътища са позапуснати, но къщите са добре поддържани и радват с хубави градинки. А цветята не са ограничени от градската мания за контрол и си растат където им падне:

Тук не се търси растителност сред постройките, а постройки сред растителността:

Вероятно вече ви направи впечатление, че на дъждовните снимки Янтра изглежда доста английски. Ако пуснем снимки и напишем, че са от някакво си селце в Англия, сигурно доста хора ще се хванат, как мислите? 🙂

Милата жена, която е създала тази чудесна градина, ни разказа как си живее постоянно тук от 17 години (ако помня правилно) и никак не й липсва градът. Когато й се наложи да отиде, гледа бързичко да се върне тук. Сподели също, че е много спокойно, няма никакви проблемни хора. Доста приятно е, че се срещат и млади такива:

И явно такива, които не просто живеят тук, а наистина си обичат местенцето, защото само с любов и усещане за щастие се изпипват ето такива красоти:

Виждайки асмата (може ли се българска къща без асма??), погледнете какви сочни гроздаци се срещат тук:

Лично аз имам слабост към селата и т.нар. селски начин на живот, та съм разсъждавал за разни неща. Примерно – в момента всякакви организации, институции, учени и не толкова учени лудват на теми устойчиво развитие, нулеви отпадъци (не просто разделно събиране и рециклиране), има и призиви да не се пилеят място и вода за поддържане на свежа полянка пред къщата, а вместо това там да се отглежда храна. Такива неща. Като се позамисли човек, ние тук си ги имаме от време оно – био отпадъците отиват за храна на животните, разните пластмасови кутиики се използват за правене на разсад и за саксии (старите гуми също, както се вижда на долната снимка), стъклените буркани се пълнят със зимнина, а за градините изобщо няма нужда да говорим. Дано достатъчно хора осъзнаят навреме, че имаме неща, които другите тепърва (пре)откриват и да не повторим техните грешки, за да се върнем там, където вече сме били.

Загледайте се в снимката отгоре – който е натрупал достатъчно стаж на село, вижда в тези пънчета не просто някакви си дървета, а удобни столчета 🙂

В местност „Боаза“ до селото е ВЕЦ „Янтра“. Нейната история е изключително интересна. Построена е от интелигентния дряновец Христо Лулев още през 1905 г., когато токът е бил на разположение на малцина. Обхождал реката многократно, в крайна сметка избрал това място като най-подходящо. Инвестицията е била солидна, но не се е правил компромис с качеството. Впечатляващо е, че и днес централата е собственост на същото семейство! Семейна фирма на 110 години в България – еха! В момента мощността й е 495 киловата, а два от генераторите са произведени през 1937 г. в Германия.

За съжаление снимането в централата е забранено, но ще ви покажем прелестното пътче натам, което се вие през гората и сякаш ви пренася в приказен свят:

Някъде там нагоре е и пещера „Падалото“, която е дълга 1 400 метра (на 50-то място в България) и се посещава често от пещерняци. Хората от селото ни я препоръчваха, но обясниха, че трудничко се стига до нея, особено след дъжд. Някой друг път ще я навестим :))

Още за Янтра:

Как село Янтра стана за пример на света

Снежна разходка из село Янтра

Ето и галерия с всички снимки:

Вижте също:

Косарка – селото, което вдъхва надежда

Бучуковци – дестинация идилия

Как хората в Длъгня сами възстановиха старата църква в селото