Наред с всички други полезности, планините имат способността да припомнят на нас, човеците, колко сме малки, дори незначителни. Но това не е грубо, а отрезвително. И ще ви се случи, ако някой ден минете през село Янтра (дряновското, не горнооряховското). То не е високо в планината, а направо е скочило в нейната пазва. Балканът се извисява като истинска стена до селото и сръчква възхищението и на най-трудно впечатляващите се хора.
Това е най-отдалеченото село в община Дряново – на 15 километра от града. Няма да ви кажа на брега на коя река се намира, защото вече всички сте се досетили. Любопитен момент е, че и се влиза, и се излиза по мост.
От тук минава старият път от Дряново към Севлиево. Точно до него е красивият храм „Св. Николай“, построен през 1897 г.
За да опознаете селото и да се насладите на гледки, тръгнете по някоя от уличките нагоре. Самите пътища са позапуснати, но къщите са добре поддържани и радват с хубави градинки. А цветята не са ограничени от градската мания за контрол и си растат където им падне:
Тук не се търси растителност сред постройките, а постройки сред растителността:
Вероятно вече ви направи впечатление, че на дъждовните снимки Янтра изглежда доста английски. Ако пуснем снимки и напишем, че са от някакво си селце в Англия, сигурно доста хора ще се хванат, как мислите? 🙂
Милата жена, която е създала тази чудесна градина, ни разказа как си живее постоянно тук от 17 години (ако помня правилно) и никак не й липсва градът. Когато й се наложи да отиде, гледа бързичко да се върне тук. Сподели също, че е много спокойно, няма никакви проблемни хора. Доста приятно е, че се срещат и млади такива:
И явно такива, които не просто живеят тук, а наистина си обичат местенцето, защото само с любов и усещане за щастие се изпипват ето такива красоти:
Виждайки асмата (може ли се българска къща без асма??), погледнете какви сочни гроздаци се срещат тук:
Лично аз имам слабост към селата и т.нар. селски начин на живот, та съм разсъждавал за разни неща. Примерно – в момента всякакви организации, институции, учени и не толкова учени лудват на теми устойчиво развитие, нулеви отпадъци (не просто разделно събиране и рециклиране), има и призиви да не се пилеят място и вода за поддържане на свежа полянка пред къщата, а вместо това там да се отглежда храна. Такива неща. Като се позамисли човек, ние тук си ги имаме от време оно – био отпадъците отиват за храна на животните, разните пластмасови кутиики се използват за правене на разсад и за саксии (старите гуми също, както се вижда на долната снимка), стъклените буркани се пълнят със зимнина, а за градините изобщо няма нужда да говорим. Дано достатъчно хора осъзнаят навреме, че имаме неща, които другите тепърва (пре)откриват и да не повторим техните грешки, за да се върнем там, където вече сме били.
Загледайте се в снимката отгоре – който е натрупал достатъчно стаж на село, вижда в тези пънчета не просто някакви си дървета, а удобни столчета 🙂
В местност „Боаза“ до селото е ВЕЦ „Янтра“. Нейната история е изключително интересна. Построена е от интелигентния дряновец Христо Лулев още през 1905 г., когато токът е бил на разположение на малцина. Обхождал реката многократно, в крайна сметка избрал това място като най-подходящо. Инвестицията е била солидна, но не се е правил компромис с качеството. Впечатляващо е, че и днес централата е собственост на същото семейство! Семейна фирма на 110 години в България – еха! В момента мощността й е 495 киловата, а два от генераторите са произведени през 1937 г. в Германия.
За съжаление снимането в централата е забранено, но ще ви покажем прелестното пътче натам, което се вие през гората и сякаш ви пренася в приказен свят:
Някъде там нагоре е и пещера „Падалото“, която е дълга 1 400 метра (на 50-то място в България) и се посещава често от пещерняци. Хората от селото ни я препоръчваха, но обясниха, че трудничко се стига до нея, особено след дъжд. Някой друг път ще я навестим :))
Още за Янтра:
Как село Янтра стана за пример на света
Снежна разходка из село Янтра
Ето и галерия с всички снимки:
Вижте също:
Косарка – селото, което вдъхва надежда
Бучуковци – дестинация идилия
Как хората в Длъгня сами възстановиха старата църква в селото
Share this:
3 коментара
Всичко е много хубаво, ама ненавиждам този странен червен цвят (на най-долната снимка). До толкова съм му се нагледала, че мога да го разпозная сред стотици други, защото се получава по един-единствен начин: обезтревител (мисля, че в БГ за тази цел се използва Раунд Ъп). 🙂 Не е есенен цвят.
Дано да не е. Не мога да съм сигурен, защото никога не съм използвал (и няма да използвам) обезтревители, но мислех, че са нападали изсъхнали иглички, които просто изглеждат така заради светлината в дадения момент.