Дряновската екопътека

Преди каквито и да било обяснения – един кадър за мотивация:

Дряновската екопътека е изградена в района на Дряновския манастир – вие се по скалния масив Боруна, който се извисява на юг от светата обител. Започва малко преди входа на пещера „Бачо Киро“, в началото се ходи по изсечени в скалите стъпала, а после по добре утъпкана пътека през прохладната гора. На няколко места има обособени кътове с обзорни гледки, като при три от тях има и пейки.

Вижте: Пейката на любовта

Разкриват се великолепни гледки към каньоните на река Дряновска и река Андъка, величествените скални вериги и Дряновския манастир. Могат да бъдат видени редки растителни видове, останките на крепост от VI век и крепостна стена от времето на Второто българско царство.

Има различни варианти, но приблизително се преминава за около един час (може и за половин, може и за два, според силите и любознателността). Не е особено трудна, а и изкачването си струва, както виждате на горната снимка. Непременно се въоражете с нещо за снимане, защото мястото е много фотогенично. Надолу в статията ще видите много красота, но и ценни съвети как да се придвижите по най-добрия начин, така че бъдете внимателни.

Началото – стъпалата вдясно от входа на пещерата:

ВАЖНО!

След тези стъпала тръгнете наляво към Пейката на любовта (има табела), защото надясно ще стигнете до река Андъка, където дървените мостчета и стълби са неизползваеми.

Още в началото е първата тераска, откъдето гледката е към каньона на река Андъка и красивото водопадче, покрай което се минава на път за пещерата:

Скалата вдясно от реката е известна като Досьовата стена и е свързана с много интересна легенда, която ви каня да прочетете ТУК.

Своеобразен феномен тук е присъствието на букови дървета в гори, разположени само на 350-400 метра надморска височина. Около Дряновската екопътека могат да се видят интересни растения – орхидея цефалантера, робертов здравец, змийско мляко, змийско грозде, перуника, горско омайниче, много видове папрати и т.н. Лесно разпознаваеми са теменужките, кукуряка, дивите ягоди. Пролетта е пълно с минзухари, а есента се образуват цели килими от диви циклами.

Общото видово разнообразие от растения надхвърля 200 вида. Сред тях има изключително редки и ценни за науката видове, а петровият кръст, пролетната циклама (ботурче) и силиврякът са включени в Червената книга на България. Ендемичният вид дегенов копър дори фигурира в Европейския списък на редките и застрашени от изчезване видове.

Ходите си по тази симпатична пътека и стигате до едно възлово място – има нагоре, но има и надясно – нагоре ще стигнете до следващите обзорни тераси, сред които Пейката на любовта, и беседката в най-високата част, а надясно до друга пътека, край която са останките от крепостта. Ако изберете втория вариант, стигнете ли до другата пътека – тръгнете надясно, за да стигнете до останките от кулата-водохранилище от VI век:

Ако отидете вляво от кулата, ще видите запазената тухлена арка на тайния вход. Вдясно пък е зидът от времето на Второто българско царство, когато крепостта е обновена и използвана от Асеневци. После се върнете по пътеката, продължете надолу (а не наляво, откъдето дойдохте) и ще минете през и около останките от стопанските и казармени помещения, запазени на височина до около един метър. Пътеката ще ви отведе до другото възлово място – беседката:

Срещу беседката е една от панорамните тераси с пейки:

Ако от беседката тръгнете наляво, само след 30-ина секунди свивате надясно и ще се озовете на другата тераса с пейка, при това не каква да е, а Пейката на любовта! 🙂

След това имате два варианта – тръгвате от Пейката вдясно (надолу) и се връщате при входа на пещерата; ако сте по-авантюристично настроени, тръгвате наляво и ще стигнете до една метална стълба, която за нула време ще ви свали до реката, точно до Сини вир.

Ето как:

Подминавате беседката и ще стигнете до последната панорамна тераса. От нея надясно, близо до ръба на скалата, където ще видите пътеката и тя сама ще ви води. Бъдете внимателни, но в същото време се оглеждайте, защото река Дряновска се е старала много дълги години, за да създаде този чудесен каньон:

Следете внимателно и къде е отбивката наляво (надолу) към ето тази метална стълба:

Слизайте с гръб, по-удобно и сигурно е. Най-отдолу на стълбата има един синджир, който не трябва да ви плаши, просто го прескочете. Но преди да слезете, постойте горе, отдъхнете и порадвайте сетивата си:

Ако водата е достатъчно малко, разходете се по оголените скали и се насладете на каньона. След това хванете тясната пътечка, лъкатушеща се край реката. След мъничката дървена стълба ще излезете на широката пътека по брега. Първо свийте надясно, за да видите отблизо Сини вир – най-дълбокият по реката, а и идеално лекарство против летните жеги:

След това се обръщате и само по широката пътека, която любезно ще ви изпрати до задния вход на Дряновския манастир (до дървеното мостче). Крачейки натам, обърнете внимание на дърветата, които са пораснали буквално върху скалите. И мнооогото бръшлян.

Трудничко е да се обяснят разните пътеки и всичко около тях, което си заслужава да се види, но се надявам, че този материал ще е полезен. Ако не друго, поне сте се налюбували на прелестните гледки :)) Ако решите да се разходите по Дряновската екопътека, с най-голяма радост ще ви придружа, само се обадете/пишете, за да се разберем (destination.dryanovo@abv.bg; 0899 993 652).

Вижте още:

Дряновският манастир – история, забележителности, транспорт, места за хранене и нощувки

Каньон на река Андъка – природен шедьовър

Пещера „Бачо Киро“

Музей „Археология и Възраждане“ – тук са показани много от находките от крепостите и пещерите около манастира

💕 ПОДКРЕПЕТЕ НИ 💕

Намирате за интересно и полезно това, което правим в “Дестинация Дряново”? Вече имате възможност да подкрепите дейността ни, за да продължим и то на още по-високо ниво. Много е лесно, просто отворете тази страница и изберете с каква сума месечно. Благодарим!