Борова гора „Одрина“ в Дряново – спомен от Балканската война

Да се пътешества по света е чудесно и много полезно, но в стремежа си да покоряваме все по-далечни места, нека не подценяваме тези около нас. Аз не спирам да се удивлявам как изскачат нови и нови интересни кътчета и истории от родния ми Дряновски край, въпреки че вече над три години доста усилено го обикалям, чета и слушам за него. Сега ще ви разведа из една част от него, която мнозина виждат, но малцина познават. А е не само красива, но и с изключително любопитна история.

Тази симпатична гледка към Дряново се разкрива от хълма южно от града, като е нужно да се отбиете само на 100-ина метра от пътя за Царева ливада/Трявна. Подминавате паметник „Конницата“ и след около 30 метра се шмугвате наляво, където има мостче над румолящия отдолу поток. Нататък пътеката ще ви води.

Местността нагоре носи звучното и красноречиво име „Припека“ – защото е най-дълго огряваната от слънце част на Дряново. Тъкмо тук преди повече от 100 години е засадена борова гора, наречена „Одрина“. Къде Одрин, къде Дряново, а? Връзката е Балканската война, когато на 26 март 1913 г. българската войска превзема смятаната за непревземаема Одринска крепост. За да отбележат това забележително постижение, дряновци вземат нестандартно, но много мъдро решение – да засадят гора! Да благодарим на проф. Пенчо Далев, който е проучил историята и я сподели с нас.

Гледката към града

През самата гора се върви трудничко, защото има доста храсти и млади дръвчета, но следвайте първоначално хванатата пътека и тя ще ви покаже най-добрият път за разходка в тази чудесна местност. Ето такава е през повечето време:

Без да е защитена местност, тук природата е доста непритеснявана – дърветата падат и си изгниват на място, осигурявайки дом и храна за разни твари, гъбите упорито разместват многото нападали иглички и шума, за да се покажат и те на бял свят:

Малко по-нанапред по пътеката се натъкнах на изключително любопитна гледка – Стоунхендж от гъби! За пореден път природата успява да изуми с творческия си дух 🙂 Перфектен кръг:

Някъде по това време съвсем ме грабна онзи неповторим ентусиазъм, който се пръква при опознаване на ново кътче и радостта, че има прелестни, неразкрити местенца на 10 минути от вкъщи. Благинка си е 🙂

И в гората има екстравагантна мода – някои дървета са си пуснали зелени бради:

Широката пътека отвежда до един черен път, откъдето пред вас се ширва доста приятна гледка към чупките и шарениите (ако е есен) на Стара планина:

Нататък нито е възможно да ви обясня откъде минах, нито е препоръчително да минавате. Съветът ми е или да се върнете обратно, или да не излизате на този път, а да продължите по стесняващата се пътека през гората. Аз излязох чак в другия край на града, срещу вагонния завод:

След това по пътчето край реката, вече по залез. По едно време реката стана доста гръмогласна, като при водопад, и открих ето това готино местенце:

За десерт – галерия с всички снимки:

Гледката към града

Ето така се прекарва вълнуващ, пълноценен ден на едно уж познато и „малко“ място като Дряново. Чудесно е човек да се оставя на любознанието си и да обикаля, оглежда, да се губи дори, за да намира нови места и усещания. Ето още няколко предложения за разходки из Дряновския кРАЙ – ЦЪК.