Рашко Герганов – от с. Керека до водещ архитект в Мичиган
- Рашко Герганов (1887 – 1966)
Историята на този човек е като от филм – тръгнал от нищото и постигнал много, осланяйки се единствено на собствените си качества. Роден в малко балканско селце в наскоро освободилата се България, заминал за САЩ с пет долара в джоба и превърнал се в един от най-уважаваните и търсени архитекти в Мичиган. За таланта, придружен с воля, граници няма!
В този случай имаме малко по-специално отношение, защото това е личност, която е почти напълно непозната в Дряново и в България въобще, но ние успяхме да намерим подробна статия за него от вестник в града, където е живял, преведохме я и по информацията в нея и още някои източници ще ви запознаем обстойно с един от достойните наследници на майстор Колю Фичето.
Рашко Герганов е роден на 19 януари 1887 г. в село Керека, община Дряново. Неговият баща, Стоян Герганов, е бил строител, учил се от старите майстори в Дряновския край, които отдавна вече били известни надалеч като изключително способни. Майката на Рашко се казва Савка, а в семейството има още две деца – Цоню (роден 1883 г.) и Недка (родена 1888 г.).
Рашко завършва средното си образование в България, като междувременно се специализира в изработката на мебели, но още 18-годишен решава да потърси късмета си в „Новия свят” – САЩ – цел на още много амбициозни и авантюристични млади хора от всички краища на света. Юношата от Керека потегля с едва пет долара в джоба си. Походът му към успеха тръгва бавно – настанява се при свой братовчед в Медисън, Илинойс и започва да прави мебели, както и в родината си преди това. Но амбициите на младежа от Дряновския Балкан са значително по-високи – иска да изучава архитектура. По това време, обаче, не владее достатъчно добре английски. Това не го отказва – в следващите три години отстранява този проблем и се записва в университета в Мичиган, където в началото учи задочно, защото в същото време работи, за да се издържа. Бил е сервитьор, обущар и тапицер – няма срамна работа, когато тя е стъпка към осъществяване на целите ти.
През 1915 г. Рашко става редовен студент, а две години по-късно се дипломира като бакалавър. Започва да трупа стаж в детройтска фирма за архитектура, а през 1925 г. основава своя фирма в град Ипсиланти, където не след дълго ще се превърне в нещо като неофициален архитект на града. Един от първите му проекти са апартаментите в Уоштенау – почти непознат тип строителство дотогава, но се оказва, че интересът нараства и Ралф, както е наричан в щатите, разработва тази ниша. Истинско бижу е сградата с апартаменти на 809 Кингсли авеню в Анн Арбър – и днес тя е в Националния регистър на историческите места в САЩ. При нея Герганов използва отлично познатите ни на нас керемиди за покрива и за декорация, което впечатлява местните. Младият архитект се заема и със строежа на няколко храма – първо е гръцката църква „Св. Николай”, а сред следващите е един от най-известните му проекти – църквата „Св. Климент” в Диърборн.
Сградата на 809 Кингсли авеню в Анн Арбър
809 Кингсли авеню в Анн Арбър
Адвокатските апартаменти в Уоштенау
„Голямата депресия” (икономическата криза) логично се отразява отрицателно на архитектурния бранш, което кара Герганов да се завърне за известно време в родното си село Керека, където се вижда със семейството си и посещава няколко от строежите на своя баща Стоян. След завръщането си в Ипсиланти Рашко започва множество проекти за Мичиганския щатски университет, днес EMU. Сред тях било училище със специална образователна програма за деца с инвалидност и приспособления, които станали модел за такъв тип училища. Сред следващите му начинания са шест луксозни жилищни резиденции и залата „Пиърс”.
През 1947 г. Рашко Герганов довел при себе си своите племеници Стоян (Стийв) и Здравко (Зак) от опустошената след войната България. Те също завършили бакалавърска степен по архитектура в университета в Мичиган. Стоян се присъединил към фирмата на своя чичо, докато Здравко основал своя собствена компания. Вторият се включил и в местната политика, като дори станал областен управител.
В тези години (40-те и 50-те на XX век) населението на Ипсиланти започнало да нараства стремглаво, а бумът на новородени деца изисквал построяването на много училища. Повечето от тях са дело не на кой да е, а на нашия Рашко. По това време Герганов осъществява още значими строежи в Ипсиланти и Анн Арбър – няколко бизнес сгради, болницата „Бейър”, хотел „Хюрън”, съдебната палата в Уоштенау и др.
Училището „Рекъм“
Болницата „Бейър“
Къща на улица 119 West Cross
По-малко се знае за къщите, които е проектирал, но няма спор, че са сред най-красивите в Ипсиланти. Начело е неговата собствена къща, чийто интериор е с дървени панели и камък, а през прозорците се разкрива прекрасна гледка към река Хюрън. Малко след завършването й Герганов се жени за Мери Луис Пейс, с която имат много щастлив семеен живот. По нейна инициатива се включват активно в различни благотворителни акции. Някъде между работата (с която той често се е претоварвал), семейството и благотворителността, Рашко намирал време за другите си две любими занимания, освен архитектурата – пътуването и фотографията. Предпочитал да посещава по-неизвестни места.
На 24 ноември 1966г. Рашко Герганов отново работил до късно в офиса си, въпреки солидните си 79 години. Оплакал се от смущения в стомаха и колабирал на път към колата. Племеникът му Стоян го закарал в болница, където веднага бил подложен на операция за лечение на аневризъм. Неуспешна. Починал на 25 ноември 1966 г.
От 2000 г. насам Герганов бива „преоткриван” от любители на архитектурата в Анн Арбър и Ипсиланти, които са впечатлени от многообразието на стилове, на които той е бил майстор, както и от детайлите, с които той си е служил в множеството от своите сгради.
Ето оригиналната статия на Пег Портър в Ypsilanti Gleanings, където е сканирана статията от вестника и има доста снимки – ЦЪК.
Превод от английски: Таня Асенова
Споделяне:
