Знаете кой е Киро Петров Занев, нали? Да, да – за Бачо Киро става дума – учителят, борецът за освобождението на България, който се включва в четата на поп Харитон и девет дни се бори срещу хилядите османски войници при Дряновския манастир. Той е сред успелите да се измъкнат живи. После историята е грозна, но с друга идея започнах да пиша.
Голямата част от историята, която се учи в училищата е за войни, въстания, бунтове. Толкова голяма част от материала са, че човек да остане с впечатление, че друго не се е случвало. И Бачо Киро е участвал във въстания, но сега искам да го погледнем не като революционер, а като един от блестящите умове в България за времето си, а и все още, защото казаното и написаното от него е съвсем актуално. Не, не речта му пред съда, която е добре известна. Попадна ми неговото стихотворение „Размисъл“, не спирам да мисля за него и реших да се опитам да го направо поне малко по-известно. Част от него:
„Какво добро сторих на своя мил народ?“ – тези думи не спират да кантят в главата ми…Иска ми се много хора да си зададат този въпрос и добре да помислят.
Под „народ“ нека се разбират хората край нас – роднини, приятели, познати, учители, продавачката в магазина, шофьорът на автобуса, та дори непознатите – хората, които срещаме ежедневно. Нека с тях се държим човешки, а това поне мъничко ще промени и страната, и света. Великите дела често са простички.
Както е казал и един наш съвременик – актьорът Камен Донев:
Когато човек коментира, трябва първо да си зададе въпроса „А какво направих аз?“
А какво да кажем за отговора на четата, написан точно от Бачо Киро, когато им е предложено да се предадат? Това са толкова, ама толкова силни, стойностни думи, които съвсем спокойно могат да се отнесат и към днешна дата. Не против мирното население, а против правителството! Би било добре това стигне до очите/ушите, най-вече мозъка, на всеки, който грозно изопачава патриотизма. Защото, според мен, да си патриот означава да обичаш своето, а не да мразиш чуждото. А правата трябва да си ги търсим и защитаваме всеки ден, колкото и да е трудно.
И накрая завършвам с думи на Бачо Киро, които нямат нужда от коментар:
Вижте още:
Пахомий Стоянов – игуменът-революционер от Дряновския манастир
Дряновският манастир – отличното съчетание на духовност, история и природа
Share this:
4 коментара
[…] Храна за размисъл от Бачо Киро […]
[…] е в пълна хармония с написаната от добре познатия ни Бачо Киро […]