Възрожденски архитектурен ансамбъл „Гилей“
След като преди време ви представих Възрожденски архитектурен ансамбъл „Пенчо Черковски“, време е да ви запозная и с другата част от града, където има концентрация на постройки от…
След като преди време ви представих Възрожденски архитектурен ансамбъл „Пенчо Черковски“, време е да ви запозная и с другата част от града, където има концентрация на постройки от XIX век.
Североизточната част на Дряново в предходните векове е била наричана Гилей – една от трите махали на града. През 70-те години на XX век тя е обявена за Възрожденски архитектурен ансамбъл „Гилей“, тъй като се откроява със съсредоточаване на запазени постройки от тази епоха. Включва части от днешните улици „Трети март“, „Шипка“ и пл. „Колю Фичето“ – църквата „Св. Троица“ и килийното училище към нея, Вапцаровата и Ботевата къщи до нея, както и долепените една до друга къщи на Лафчиеви, Переви, Мурджиеви и Николови – общо 18 обекта през 1970 г., но някои от тях вече са загубили битката с времето.
Храм „Св. Троица“ и къщите, построени от братя Вапцарови
Застрояването на квартала се случва по едно и също време – през 40-те години на XIX век. Много от заселниците са били от близкото село Керека, а улицата е била известна като Ковашката, тъй като са доминирали ковашките работилници.
Като разпределение и конструкция къщите спазват балканската традиция – с каменно приземие, в което се отварят големите дървени кепенци на дюкяните, жилищен етаж с талпено-паянтов градеж, широки стрехи, покриви с каменни плочи и високи каменни дувари.
Своеобразен център на ансамбъл „Гилей“ е църквата „Св. Троица“, най-старата в града. През 1845 г. влиятелният дряновец Станю Лафчиев издейства султански ферман, който разрешава строежа. Работата започва на следващата година, а през 1847 г. храмът бил осветен от великотърновския митрополит Атанасий.
Майсторите от близкото село Керека издигнали зданието изцяло с камък. Църквата е трикорабна, с полукръгла абсида и притвор. Над притвора и част от страничните кораби минава галерия. Страничните кораби имат същата ширина като средния, но са по-ниски. Отделени са с две редици стройни кръгли колони. И трите кораба са с полуцилиндрични тухлени сводове. Средният е по-висок и с окачен дървен таван от редуващи се гладки и резбовани полета, сред които централно място заема мотивът слънце, което в случая е почти същото като в стая №4 на Даскаловата къща в Трявна – изработено от същия майстор – Иван Денев Митев, роден в дряновското село Бучуквоци, създал ново, модерно течение в резбарското изкуство.
Вижте също: Статия за храм „Св. Троица“ в Дряново
Прозорците са малки, поставени нарядко, с декоративни железни решетки и увенчани с тухлени арки. Както повелява традицията, покривът е с каменни плочи (тикли). Иконите на иконостаса са изработени през месец май 1849 година от Йонко (Йоаники) поп Витанов, знаменит майстор-иконописец от град Трявна, и съдружника му Досю Коюв (Теодоси Константинович-Чапкъна).
Южно от храм „Св. Троица“ е сградата, където е било килийното училище. Тя е построена едновременно с църквата, двуетажна е, изградена от каменна зидария с дървени сантрачи. В приземието има дюкян и маза, като между тях минава широк проход, който извежда от улицата към двора. Входът към него е засводен и има каменна рамка, която имитира колони с капители. Етажът излиза еркерно към улицата с по 45 см в двата края. На него са разположени четири стаи – две класни и две за учителя, а откъм храма има тесен чардак. През 2022 г. една от стаите е обзаведена по начина, по който е изглеждала пред около 150 години, когато в нея са получавали първите си уроци дряновските деца. Има изключително интересни предмети, учебни помагала, стари учебници, чинове и пр.
Сред къщите в ансамбъл „Гилей“ най-силно впечатление прави тази на богатите търговци и съдружници Лафчиеви и Переви. Построена е от дряновския майстор Колю Гайдарджиев през 1847 г. и е сред малкото запазени паметници на многоетажната дървена архитектура в България. Удивителнен факт е, че е издигната без употребата на пирони или железни скоби, въпреки внушителните си размери.
Вижте също: Маршрут „Възрожденските къщи в Дряново“
Къщата е двойна – под един покрив са събрани две еднакви по разпределение, долепени една до друга къщи. Триетажна е – приземие с дюкян и полувкопана маза, етаж на нивото на двора и горен етаж. Приземието е изградено от каменна зидария със сантрачи (хоризонтално разположени греди през няколко реда от зида), а разположените там два дюкяна се затварят към улицата с дървени капаци-хармоники.
Етажът излиза с около 35 см пред приземието върху дървени профилирани конзоли. С 15 см пред него е издаден горният етаж, а още веднъж наддават три не еднакви по ширина еркери, симетрично разположени на фасадата.
От улицата до двора се стига през дълъг тесен проход, който се изкачва по наклона на терена отстрани на къщата. Стряхата се носи от дървени квадратни колони и преминава по цялата дължина на къщата, образувайки сайвант. Едно време тук се е вършела много от работата – на открито, под естествена светлина и на свеж въздух. Видим е каменният градеж със сантрачите на първия етаж, а вторият е гладко измазан и варосан. Прозорците са с дървени рамки с „вежди“ и са разположени в един ред, почти на равни разстояния един от друг.
Отдясно е входът към половината на Лафчиеви. Врата с дъговидна рамка отвежда в някогашния салон, хашево (всекидневното помещение с огнище, където се е приготвяла храната), килер и соба (спалното помещение). Между собата и килера, закрито зад стенните долапи, е вместено скривалище. Стълбището към втория етаж въвежда в салона, от който се влиза в хашевото и едната соба, а от тях се влиза в още една соба и гостна соба – общо четири стаи.
Дървените части са изработени от качествена суровина и украсени с дребни резбени мотиви. Забележителна е изработката на тавана в гостната соба – в средата, вписана в квадратна рамка, има 24-лъчева звездовидна розета от наковани профилирани летви.
Другата врата под сайванта е за половината, която е била на Переви. Тя е била обитавана до доста по-късно и заради това има повече промени. Разпределението на помещенията обаче е същото.
От 1984 г. Лафчиевата къща е дом на етнографската експозиция „Градски бит и култура от края на XIX и началото на XX век“ на Исторически музей – Дряново. Тя показва характерното за периода устройство на къщата, мебелировка, облекло на хората, накити, лични вещи, занаяти и пр. В няколко стаи са събрани елементи от българската, османската и тъкмо навлизащата тогава европейска култура. През 2008 г. експозицията е разширена в Перевата къща, където темата е „Празничен интериор, облекло и накит“.
През 1969 г. точно тази част от града е избрана, за да бъде построен музей „Колю Фичето“ и да се издигне паметник на Първомайстора. Те също се вписват в ансамбъла.
Още няколко снимки от възрожденски архитектурен ансамбъл:
Основен източник на информацията:
Бъчварова, А. Научно-мотивирано предложение и обяснителна записка за обявяване на жилищни и обществени сгради от епохата на Възраждането за паметници на културата в гр. Дряново, София, 1970, с. 2-3
Share this tour