Тази любима на толкова много хора епоха на Възраждането. Българите я свързваме с подем във всякакво отношение – поминък (занаяти, търговия и пр.), култура, образование и т.н. Чужденците пък буквално биват пленявани от прекрасната, изключително интересна за тях архитектура (пуснете някого в типична възрожденска къща и гледайте какво става). До първите десетилетия на XX век в Дряново е имало много на брой и отлично запазени обекти от онези години.

Архивите говорят – Пенчо Робов (1925 г.):

„Разкошната растителност и здравословен климат на Дряново и околността му привличат ежегодно много посетители. Щом влезете в градеца, на вас правят впечатление освен пословичната чистота на улиците му още триетажни и двуетажни къщи чисто български стил, на които втория и третия от етажите значително наддават над улицата. Над първия етаж обикновено е пропълзяла разкошна лоза, а пред зданието – засадени разкошни дръвчета с клони нависнали лете с ревниви плодове. Покойната царица Елеонора, когато за пръв път е посетила Дряново е останала възхитена и е поръчала да се запазят тия ценности на града.“

Макар значително намалели, изменени, днес все още има доста къщи в Дряново, които пазят възрожденския дух (в случая ще разгледаме само тези в града, без селата). Ще се движим долу-горе от изток на запад, тръгвайки от района на музей „Колю Фичето“.

 Започваме с три къщи по ул. „Трети март“ (едно време тази махала се е наричала Гилей):

Къщата на Никола Вапцаров, построена около 1845 г. Но не поета, а на заселил се тук по онова време млад човек от близкото село Керека.

Съседната къща пък е била на неговия брат. И тя е добре запазена до днес, дори работи като къща за гости.

От другата страна на улицата е една повечко променена къща, но все още с характерната дървена фасада. Всъщност – ако се абстрахираме от добавения навес и новите керемиди, постройката е чудесен представител на епохата. Дори под козирката се подават старите тухли от глина и слама.

На пл. Колю Фичето има още три къщи, които носят възрожденския дух – Лафчиевата, Перевата и Мурджеевата. Първите две изглеждат като една откъм улицата и представляват един от най-забележителните в България жилищни паметници от XIX век. В тях се намират постоянната етнографска изложба “Градски бит от края на XIX и началото на XX век” и ретро фотоателието. Ето ги:

Продължавайки на запад, виждаме, че този тип къщи са отстъпили мястото си на по-нови, много от тях построени в първите 30-40 години на XX век и характерни с по-разчупено орнаментиране. До часовниковата кула виждаме запазена една изключителна красавица – Икономовата къща. Тя е построена през 1859 г. от майстор Колю Фичето. Откъм пътя не показва кой знае какво, но от другата страна разкрива цялата си прелест:

На три минутки пешеходстване от тук е второто място в Дряново с концентрация на къщи от по-миналия век. Почват от площада на старата автогара и продължават по т.нар. „Стара улица“. Описали сме ги хубавичко в статията ни Възрожденски архитектурен ансамбъл „Старата улица“, така че направо я отворете и продължете разходката си сред запазеното от възрожденско Дряново. Тук само ще пуснем снимки, за да видите, че си струва :))