Паметник на майстор Колю Фичето
Паметникът на майстор Колю Фичето е първият образ, който изниква в съзнанието на мнозина, когато стане дума за Дряново. Той толкова добре се вписва в околната среда, че…
Споделете:
Паметникът на майстор Колю Фичето е първият образ, който изниква в съзнанието на мнозина, когато стане дума за Дряново. Той толкова добре се вписва в околната среда, че създава усещането да е там от незапомнени времена. Всъщност е открит през 1969 г., изработен от скулптора Борис Гондов. Фичето е изваян в цял ръст, а бронзовата фигура е поставена върху гранитен постамент.
Каква е обаче цялата история около създаването на тази емблематична за Дряново творба научаваме от проучването на Станислава Ангелова, докторант в Националната художествена академия, озаглавено „Историческата тема в творчеството на скулптора Борис Гондов“. Ето какво пише тя:
През 1965 г. на Втората младежка изложба Гондов участва с голяма скулптурна фигура на Колю Фичето. Предварително, както във всяка от творбите си, той изучава личността на големия възрожденски деец. Гениален български строител, архитект и каменоделец от Възраждането, Колю Фичето създава емблематични за този период от историята на България храмове, обществени и жилищни сгради, мостове в българските земи, в Румъния и край Дунав. Над скулптурната фигура на Колю Фичето за Втората младежка изложба Борис Гондов работи продължително време, като изучава личността на големия български майстор, пречупена през духа на Възраждането, през уважението на българите към този велик български строител и архитект.
За Борис Гондов е по-важно да предаде душевността, характера на Колю Фичето, а не неговите външни физически белези. Тази скулптурна фигура е представена в движение, а макет на едно от творенията на този голям възрожденски строител е вдигнат високо над главата му. Близкият контакт на Борис Гондов с неговия професор от Художествената академия Марко Марков по това време изиграва своята положителна роля. „След целенасочената забележка на проф. Марков, който, отбелязвайки достойнствата на фигурата, обръща внимание на Гондов, че тя не е еднакво портретно изразителна от всички страни – „губи се портретът“ – скулпторът коригира работата си. Всички тези моменти той взима под внимание, когато заедно с архитект Димитър Кръстев започва работа върху паметника на Колю Фичето в Дряново“ (Иванова, В. 1986, с 13).
Откриване на паметника и музея
Снимка от 1971 г.Чрез паметника, който създава, Борис Гондов демонстрира своето дарование в монументалната работа. Фигурата на майстор Колю Фичето е спокойна, а в ръцете му е модел на църква. От пестеливите жестове на ръцете, с които държи макета, от невъзмутимото и спокойно излъчване на образа лъха онази възрожденска, духовна сила на характера на една личност, изиграла своята роля с културното развитие на страната. Авторът държи на въздействието и изразителността на фигурата, а също и на портретната характеристика, за да внуши чрез пластическите детайли връзката между обема, формата, скулптирането на лицето и подробностите в облеклото.
„Фигурата, поставена на невисок, леко издължен гранитен постамент, е част от ансамбъла, в който органично са обединени възрожденски и съвременни сгради: старата Лафчиева къща и новият музей на Колю Фичето“. Зад тях се извисява възрожденска църква, чийто вертикал е в съзвучие с паметника. В резултат на синтеза между старото и новото, между архитектурата и пластиката, допълнен със зеленината на дърветата, се създава ансамбъл, обгърнат от тишина и спокойствие, със своя хармония и човешки мащаб. Така той естествено се включва в атмосферата и живота на стария възрожденски град“ (Иванова, В. 1986, с. 13).
