Младите не ставали? Вижте великолепните творби за Васил Левски на дряновските деца

Паметник на Васил Левски в Дряново

От хиляди години се повтарят думите „младите не стават“, всяко поколение смята себе си за по-добро от предишното и най-вече от следващото. Аз се убеждавам постоянно, че критиките към младите идват повече от непознаването им, подценяването им, отколкото да са особено основателни. Заради това представям надарените млади хора от Дряново в поредицата „Талантите на Дряново“, заради това и сега ще ви представя няколко прекрасни творби (стихотворения и есета), които са написали деца от VI и VII клас в СОУ „Максим Райкович“ в Дряново по повод конкурса „Апостоле, нужен си ни и днес“, организиран от Общински комитет „Васил Левски“.

Четете и не забравяйте, че децата израстват и се формират в света, който ние, по-големите, им създаваме, така че те са отражение на самите нас – добри или лоши, отговорни или нехайни, обичащи или мразещи…

Мария Михайлова, VI клас
(стихотворение)

На Васил Левски

Портретът на Апостола
от стената ни гледа.
Заветите свои напомня ни често.
Навред говорил той за свобода,
за дълг и чест,
за любовта народна.
Прекланяме глави
пред твойта саможертва,
пред вярата в народа,
в доброто, в свободата.
Ти пример за нас си
и светла си диря,
Апостоле, трябваш ни!
За нас си светия!

Божидара Иванова, VII клас
(стихотворение)

Насаме с Апостола

Заставам пред портрета на стената
и взирам се във светлите очи
и искам да говоря и да питам
и да узная хиляди неща.
Какво сърце в гърдите е туптяло?
Неимоверна сила нужна е била,
за да оставиш майчината стряха
да обнадеждаваш робската страна.
Била е тясна манастирската обител,
ала свободна твоята душа
и как разбра, че само със молитва
не ще помогнеш на народа си в беда?!
Разказвай ми!
Аз искам да те слушам-
как обикалял си от град на град
със дрехи чужди и със име ново,
но винаги с любов и доброта.
Ти вярваше, че ако спечелиш
със теб печели целият народ.
Ако губиш никой няма да усети,
Ала народът ще си остане роб.
Апостоле, на свободата свята,
прекланям се пред твоите дела
и искам с думи прости, като твойте,
да ти докажа колко трябваш ни сега.
Да бъде силна и свободна нашата родина,
да учим и живеем във мечтания от тебе свят,
да срещаме деня с усмивка блага
и да го изпращаме със поглед замечтан.

Катрин Чавдарова, VI клас
(есе)

Васил Левски! Когато говорим за Апостола на българската свобода ни се струва, че темата е лесна, че може да се кажат много неща. Но заставайки пред белия лист разбираме, че няма по – трудно нещо да се пише за Васил Левски. Като че ли всичко е казано, всичко е изпято в стихове и песни, изследвано и обяснено в научни трудове.

Няколко поколения българи създават своя образ за Апостола. Образ силно идeализиран и възвеличан, но дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Думите не достигат, за да изразим личните си чувства и мисли за най-големия и вечен в паметта ни национален герой. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване и дълбока вяра в националния идеал и народа ни.
Силният характер, будният ум, несломимият дух и неизмеримата му смелост му отреждат най- високата награда и признание за един човек- безсмъртие и всенародната и безрезервна любов.

Животът и делото на Васил Левски са многократно описвани, изследвани от наши и чужди автори. Въпреки множеството разнообразни изследвания неговият образ не е напълно изграден. Загадка си остава онзи порив, който го кара да остави дом и близки , да се откаже от живота на обикновен българин, и да бъде роб, а да се превърне в истински народен водач и символ на свободата.

Васил Левски се ражда в най-обикновено българско семейство, такова, в каквото се раждат хиляди други българи. Образованието му не е по- различно от това на повечето момчета, учили в популярните по това време училища. Колкото и да прилича на своите събратя, Левски е и толкова различен от тях. Кое го отличава и превръща в народен водач, във велик революционер и политик?!. Откъде черпи сили и вдъхновение силната му любов към Свободата, пълното отдаване на Идеала, искрената му любов към изстрадалите му сънародници?!

През краткия си живот момчето от Карлово си спечелва множество прозвища и имена- Левски, Дякона, Джингиби, Дервишооглу и много други, но в съзнанието на своя народ той остава с евангелското име – Апостол. Безбройни са борците, загинали за народна свобода, но нейният Апостол е един – Васил Иванов Кунчев!

Роден в края на едно петвековно робство и загинал само няколко години преди мечтаното освобождение, Васил Левски не доживява да види свободна своята родина и народ. Роден в робска земя, през целия си живот Апостола се чувства свободна личност. Неговият несломим дух, силен характер и житейски принципи, говорят не за покорен роб, а за истински свободен човек.

Ивета Димитрова, VII клас
(есе)

Земята на Ботев и Левски – свободна и свята земя

Горда съм, че живея в демократична и независима България, където свободно мога да изразявам мнение, да изповядвам вярата си и защитавам позиции.
Тази свобода не ни е дадена даром, тя е рожба на вековните борби на моите предци за свободно отечество и модерна държава. Затова, когато говорим за свободата, която имаме, нека си спoмним за хилядите възрожденски дейци, за обикновените българи, отдали сили да направят родината ни по-добра, обществото, в което живеем – по-човечно.
В днешното забързано време забравяме за делата на нашите предшественици, за саможертвата им. Забравили сме ги, лишили сме ги от необходимата и заслужена почест. Не помним и не следваме заветите им.

Сред многобройните борци за народна свобода и модерна България се нарежда името на Васил Иванов Кунчев-Левски. Роден и израснал в китното Карлово, още от ранни години той е възпитан в обич към народа и отечеството. Тук, в родния град Дяконът прави своя избор и дава свят обет, да работи за свободата на своя робски народ.

Повече от 20 години Левски отдава на борбата за национално освобождение. Воюва под знамената на Първа и Втора български легии, броди из Балкана с четата на Панайот Хитов, за да подготви бъдещия бунт на раята. В тези години Васил Левски израства политически и духовно, за да се превърне в първи и неоспорим водач на българската националноoсвободителна революция. Неговите идеи се превръщат в дейна сила, която ще подготви Априлския бунт на 1876 г., Съединението – 1885 г., Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Всички съвременници и наследници на Апостола ще следват неговата тактика и идеи, ще създават вътрешни революционни организации и водят народа ни към независимост и равноправие с другите народи.

Васил Левски не успява да види плодовете на своята дейност. Заловен и обесен на 18 февруари 1873 г., той загива за своя народ и родина. Това не е краят, а началото на един нов път – пътя на безсмъртието и вечността.

За мене Васил Левски е най-великата и недостижима личност, чиито идеи са актуални и в наши дни.Няма по-висше благо и награда да отдадеш живота си в името на Свободата и Родината. Това е и мечтата на Апостола да види свободно и подредено по европейски своето отечество. В името на това е и неговата изповед „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си.“
Нека запазим спомена и уважението си към всички бележити българи – хора на оръжието, на словото, на четката и духовността, отстоявали българщината и работили за да бъдем днес народ със своя държава и минало.

Много думи на благодарност и уважение са изказани за героизма и славата на нашите дейци, но народният поет Иван Вазов е намерил най- точните и верни думи на благодарност. Винаги, когато чета или слушам тези стихове на най-заслужената възхвала, изразена чрез най-могъщото средство – словото се чувствам горда потомка на своя народ и деди.

„Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни майко, бяха.
и твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.“

Кристина Крумова, VII клас
(есе)

Апостоле, нужен си ни и днес!

Всяко време има нужда от герои. Герои, които да ни вдъхновяват, да сочат пътя, по който да вървим, да насърчават с идеите си делата ни към успех и по-добри бъднини.
Всяка епоха ражда своите герои. Те са най-ярките изразители на нашите въжделения и стремежи. Техният живот и идеи ни служат за пример и мярка, с които се съизмерваме и равним.
Столетия ни делят от епохата на българското Възраждане, от най-светлата и духовна епоха, родила великите умове на българското Просвещение и националноосвободителна революция. В националния ни пантеон на мъченици за свобода и независимост се нареждат имената на хиляди знайни и незнайни българи, отдали сили и живот за Свободна България. Но сред тях най-ярко свети личността на Васил Иванов Кунчев-Левски.

Преди повече от сто и петдесет години на българския политически небосклон се ражда нов водач, месия, който сочи пътя на националната ни свобода и самоопределение. Като истински Апостол, той се отказва от дом, семейство, от личен живот в името на народните тежнения и стремежи, а именно – „Свобода! Свобода народна, свобода лична, свобода человеческа!“
Та има ли друго нещо по-ценно за човечеството от свободата, от правото да се самоопределяш, да ковеш съдбата и градиш живота си?! Васил Левски става не само изразител, но и деен участник и ръководител на това мощно народно движение за свободна национална държава. За поколения наред той е най-светлият пример и вдъхновение за хиляди българи, дръзнали да творят сами своя живот и държава.

Кое прави Левски герой на няколко поколения, защо той винаги е наш съвременник по дух и идеи?
Всеки българин носи в сърцето си своя Левски. За едни той е смелият, съобразителният, жертвоготовен бунтар. За други чист, безкористен и истински родолюбец, а за трети велик политик, революционер и мислител, равняващ се с най-великите умове на Европейското Просвещение и борби за национални държави.

Кое го прави велик? Безспорно това е неговата идеология, политическата му мисъл и идеи, които са живи и днес. Общочовешките ценности и идеали, които изповядва Апостола са актуални и в настоящето.
Та в кое общество, стремящо се към благополучие и успех за гражданите си „Народната работа не стои над всичко“ ? И сега, и в миналото, нашият успех като народ „зависи от общите ни задружни сили“ Не е възможно да изградим по-добър живот за всеки българин, ако не сме единни и не работим задружно, за да постигнем целите си.

Ние сме народ със славно минало и високи достижения в европейската цивилизация. Васил Левски винаги е вярвал в силите на своя народ, защото го познава добре, защото го обича и е уверен, че може със собствените си усилия да постигне много и бъде равен с другите народи.
Това ни е нужно и днес, не да се самоотричаме, не да се самосъжаляваме и вайкаме, а да бъдем народ със самочувствие. Нихилизмът ни убива като общество, липсата на вяра и уважение към държавата. Хиляди българи и ти самият Дяконе, жертвахте живота си да имаме своя държава, а какво правим днес?! Рушим я, критикуваме я, отричаме я. Забравяме, че държавата това сме ние, че тя не е нещо изкуствено, а наше творение. В такава държава ще живеем, каквато си я направим.

Апостоле, нужен си ни и днес и когато в боричкането за власт политици забравят твоите завети. Готови са да нарушават закони, човешки правила и норми в името на постове и власт и пари. А ти какво искаше, ако дочакаш свободата? Пари, постове, слава? Не, те не те блазнеха! Твоята кауза бе „…да отида да се боря за свободата на други поробени народи.“

Защо днешните управници не носят поне малко от твоята честност, почтеност и безкористност? Бичът на нашето време – ширещата се престъпност, се храни от нашето безразличие и слабост, от нежеланието ни да се борим истински срещу нея.

Апостоле нужен си ни и днес! Нужна ни е твоята безкомпромисност срещу ония, които забогатяват незаконно, с нечестен труд и престъпления. Срещу ония, които нарушават законите, които срамят с делата си народа ни и държавата пред света. Нужна ни е твоята вяра и безгранична обич към бедните и угнетените.
Нужен си ми и днес , за да имам силите да възроптая и викна срещу вандализма на изписаните с графити паметници на твоите събратя, срещу оскверняването на националната ни памет и герои. Нужен си ни като съдник над всичко непочтено и нечовешко.

Трябваш ни и днес, за да живеем „в чиста и свята република“, да се утвърждаваме и просперираме като народ, да съхраним историческата си памет и национално самочувствие. Така по-лесно ще можем да служим на истината и родината си, да бъдем твои последователи и продължители на делото ти – за свободна, европейска и силна България.