Как едно спонтанно отбиване от главния път доведе до прекрасен завършек на деня, приятен разговор с един дядо и размисли за малките радости в живота.
Шофирането по пътя Велико Търново-Дряново по принцип си е наслада за очите с всички красиви пейзажи наоколо. Но ако ви се случи да карате по него, когато настъпи време за залез и небето е ясно – ударили сте джакпота!

Аз се озовах в такава ситуация преди няколко дни (на 14.10.2016) и не устоях на изкушението да отбия колата. Не къде да е, а в добре познатото село Зая, чието разположение е отлично за наблюдаване на залези.
А представете си това да е вашата тераса:

Гледката от терасата и пейзажът от последната снимка са от отсрещното село – Ганчовец. Обстоен разказ за него публикувахме наскоро, ето го:
Ганчовец – селото с магическите фестивали
Стигнах и до края на селото, където е най-високата част. Там срещнах дядо Стефан. Веднага се усмихна и ме поздрави, въпреки че още не се познавахме, а аз не пропуснах възможността да си поговорим. Разказа ми, че е работил 48 години във Вагонния завод в Дряново. Познава всяко кътче от него и е наясно дори и със сегашното положение там.
Вижте: Из музея на Вагонния завод в Дряново
Дядо Стефан си има традиция вечер да се разхожда от неговата къща до това най-високо място накрая на селото и да се любува на залеза. Веднага ми обясни как ще се придвижи слънцето в следващите минути, как ще оцвети облаците, къде точно залязва по това време на годината. Искрено ме зарадва необичайния пламък в очите му – от него струеше щастие. Не напудрено като по филмите и рекламите, а най-чистосърдечно.

И преди съм се замислял, но сега имах красноречив пример пред мен – през повечето време животът не е фойерверки, а една тиха разходка по залез слънце. Но някои хора имат сетивата/мозъкът/сърцето да ценят и искрено да се наслаждават на тези моменти. Не знам дали им е вродено или развиват това умение с натрупването на опит, знания и пр., но знам, че са истински щастливци и се надявам да ги срещам все по-често.



