Възрожденецът Максим Райкович завещава всичко на България

Максим Райкович /1801-1874/ е сред най-забележителните дряновци. Той е от онези неуморни възрожденци, посветили целия си живот за благото на България, на сънародниците си. Още от малък е бил с буйна кръв и се е противопоставил на бащините опити да го посвети в занаяти с крини (от там и фамилията му – Крински), чувствайки, че е способен на по-значими дела.

Прочетете статията ни Максим Райкович – възрожденецът, който остави навсякъде след себе си български училища и църкви.

Учи в различни манастири, израства като ревностен бранител на българщината и се опълчва на настойчивите опити на гърците да наложат своята писменост, език, култура на българския народ. Като игумен на Плаковския и Лясковския /Петропавловски/ манастир прогонва гръцките калугери и ги заменя с български, създава първото българско училище в Лясковец, а по-късно е основен двигател при правенето на български църква и училеще в Галац, Румъния.

Този бърз поглед към живота на Максим Райкович прави до голяма степен логична постъпката му на 13 януари 1873 г., когато написва своето завещание. С него той дарява цялото си имане на български училища в родното Дряново, в Лясковец, Търново, Галац, има и сума за първото висше училище, което ще се открие в България, без значение къде.

Сградата на дряновското училище „Максим Райкович“, построена през 1895-1898 г. със средставата от дарението и заем, изтеглен от Общината

Интересно е, че за главен изпълнител на завещанието е определен добре известният Евлоги Георгиев. Ето и целия текст с последната воля на Максим Райкович:

„В имя отца и Сина и святаго

Духа Амин.

Долуподписаний смирен раб божий архимандрит Максим Райкович, като угаждам да приближава конеца на живота ми, бързам догдето имам здрави, размишленията си, да извърша и последните си християнски и народолюбиви длъжности.

Придавам думата си на създателя, и поръчвам на почтените господа мои душенастоятели да мя погребат по священический ред, а именно: Да мя облечат с черните священнически одежди, които съм приготвил, върху одеждите да са окачи желтий меден краст и после булото ми; да ся положи над гроба ми мряморен памятник с надпис какъвто испълнителите на завещанието благоразсъдят. – Желая да са погребе тялото ми в българската църква Св Пантелеймона, това обаче да стане ако са позволи от местното началство.

Обевявам какво съм подарил и броил на живота си 500 или пет стотин жълтици австрийски които са употребиха заедно с другото количество в построението на българска народна църква Св. Пантелеймона в Галац; това количество бъде прието от тогавашний кассиер г-н Мех. Аврамович както гласи и самата му расписка.

Панеже два пъти пребих служител на руската  императорска войска, както показоват и свидетелствата ми, които имам от военните началници, и бидох награден от императора Александра Николаевичя, господар Всеросийский, с златен нагръден кръст, и понеже още от тогава останах под императорското покровителство, за това моля покорно честното руско императорско консулство в Галац да благоволи да има надзора на точното испълнение на завещанието ми.

Тъй също умолявам почтений г-да Евлогия Георгиева, търговец от Галац, когото определям главен мой душенастоятел  при распореждането на парите и вещите ми да призове да земат участие и другите мои душенастоятели, които са именно  назначени по-долу.

За мои душенастоятели назначавам и определям следующите почтени господа: Ев. Георгиева, В. Добрович, А. Михайлов, и П. Хаджи Аврамов които  умолявам и задължавам снисходително да ми распореждат наредбата, парите и вещите според както гласи настоящето мое духовно завещание което никой без исключение, духовен или мирски, няма право да дерзне да наруши нито една черта от разпорежданията ми.

Обевявам какво имам у г-на Прокопия Прокопиева, сарафин в Галац, 300 или триста жълтици австрийски дадени под лихва по 8% осем на стотях на година, и тий сичките ми капитал са съставлява от желтици 1900 хиляда и девет стотин, който ще са распоряди по следующий начин:

1-о  100, или сто желтици австрийски да са употребят за погребението ми; за тях истата цел да са употребят и колкото пари са намерят след смъртта  в местоприбивалището ми.

2-о 200 или двеста желтици австрийски подарявам на народното училище в Лясковец в търновското окружие в България.

3 -о  450 или четиристотин и педесет желтици австрийски  да са дадат на българското народно училище в Галац, което са намира при българската църква Св. Пантелеймон.

4-о 500 или пет стотин жълтици австрийски  да са дадат на народното училище  в родното ми село Дряново в търновското окружие в България. От тия пари 250 жълтици ще бъдат за мъжкото у чилище и 250 за девическото.

5-о  200 или двеста жълтици австрийски да са дадат на търновското девическо училище в България.

6-то 250 или двеста и педесет жълтици австрийски да са дадат на първа гимназия или симинария или друго висше народно училище кое би са учредило най-скоро в България, в който град или сило би било.

Сичките гореказани пари ще са употребят не за построение на училищни домове или заведения но именно ще служат за фонд, сиреч да са осигурят на някое място, дето и както г-да душенастоятели благоразсъдят, и да са испращат ежегодно само доходите им до общините или до училищните попечители на гореизложените градове и села, които са длъжни да употребляват надлежящите доходи от завещаните количества според както гласи настоящето завещание и никак друго-яче, а с дохода от жълтици 250 оставени за първа  гимназия, семинария или друго някое висше народно училище да са следува както разсъдят за по-добре г-да испълнителите  на завещанието, догдето са учреди казанното заведение.

7-о 100 или сто жълтици австрийски ще са дадат  на сродниците ми; тия мои сродници един или двама длъжни са да са явят  за да приемат завещанното количество  от г-на Ев. Георгиева  с потвърдени писма  от селското дряновско Общество, което  е длъжно да разсъди кои са моите по-ближни сродници и на кого по колко са пада да са даде.

Обявявам, както явно са вижда от самото това завещание че сумата за завещанните ми количества  е по-малка с жълтици 100 сто от сичкий ми капитал даден под лихва. Следователно г-н  Евлогий Георгиев, главний мой душенастоятел, е длъжен да варди това количество и да го даде на оногова, който  се яви с особенно писмо  от моя страна  с самопоручний ми подпис и които пари остават на расположението му. Ако в разстояние на 6 (шест) месеца от смъртта ми не са яви това лице, в такъв случай реченното количество  остава да са употреби за някоя народополезна  цел и дело от г-да душенастоятелите.

Колкото вещи сребърни и позлатени книги дрехи и други неща за продавание са намерат в пребивалището ми да са продадат, и одържанното от тях количество да са употреби за някое украшение или друга потребна работа в българската църква Св. Пантелеймон в Галац а колкото неща са намерят които не са за продавание да са разпорядят и подарят комуто каквото прилича по християнский обичай.

Ако след смъртта ми са случи да остане лихва неземана, както ще са види от кредитните ми билети, то г-да  душенастоятелите имат пълно право да дирят съразмерната лихва която да са приложи  при завещанните жълтици 50 за българското народно училище в Галац.

Настоящото ми завещание е писано според желанието ми и добрата ми воля, и за уверение подписвам са саморучно с приложение на печата си, а направи са в два екземпляра от които и двата потвърждение от тукашното честно русско консулство, моето покровителство, единий остава да са пази в архивите му а вторий задръжавам аз.

Галац 13 януарий 1873.

Архимандрит Максим Райкович.

Гаврил Аврамов.

Свидетели: Атанас Михайлов.“