Спомням си как трепнах от гордост, когато в учебника по история прочетох, че вагонният завод в Дряново е първият в България. Тогава не си давах сметка колко е значим за града, а и за целия район.
Вагонен завод – Дряново
В най-силните му години е осигурявал работа на хиляди хора, разполагал е със собствена библиотека, читалище, хор, оркестър и какво ли още не. Бил е като град в града. Заради многото работници от други места са построени доста от жилищните блокове из Дряново. Заради него са събаряни стари сгради и е разширяван пътя. Ако днес се разходите по улиците и заговорите 100 души, поне 80 от тях ще ви отговорят, че те или техни роднини са работили в завода.
Тържество по случай 96-та годишнина на завода през 2016г.
Дълго време отлагам да напиша статия по темата, защото е изключително отговорно. Не става дума просто за едни производствени сгради, а за съдбите на хиляди човеци, работили там в продължение на десетки години, срещнали любовта на живота си там, отгледали децата си благодарение на тази работа. И докато чуя достатъчно много разкази, за да напиша подобаващ материал, предлагам ви един стегнат, телеграфен подход към почти 100-годишната история на вагонния завод в Дряново.
-
Май 1920 г. – първи изкопи на коларо-железарската кооперация „Здравина“.
-
Учредяване на кооперацията с протокол от 5 септември 1920 г. На 7 септември в Дружествения търговски регистър на Търновския окръжен съд е регистрирана фирмата на Занаятчийска производителна кооперация „Здравина“.
-
2 декември 1921 г. – кооперацията се превръща в Акционерно индустриално дружество „Здравина“.
-
1923 г. – преустройство на фабриката за изработване на транспортни коли и поправка и ремонт на вагони.
-
1924 г. – сключване на договор с германската фабрика за вагони „Саксония Герлах С-ие“.
-
1924-1925 г. – на търг от Дирекцията на БДЖ са взети и ремонтирани първите 700 товарни вагона.
-
1925 г. – продължава изграждането на нови производствени помещения, както и оборудването с нови машини, които позволяват ремонтирането не само на товарни, а и на пътнически вагони.
-
11 февруари 1935 г. – вагонната фабрика е прехвърлена от акционерно дружество „Здравина“ на Главната дирекция на БДЖ.
-
14 април 1935 г. – официално е учредена и тържествено открита пред повече от 15 000 души Държавна жп работилница за ремонт на пътнически вагони.
-
1936 г. – основана е библиотека при работилницата, наречена ЖП читалище – Дряново.
-
1936 г. – създаден е мъжкият железничарски хор при работилницата, включващ около 40 работници. Диригент на хора става Христо Бояджиев.
-
1938 г. – създаден е духов оркестър при работилницата – „Железничарски джаз“, с 12 оркестранти.
-
1945 г. – започва строителството на жилищни блокове за работниците на завода.
-
20 март 1949 г. – завършен е първият в България четириосен пътнически вагон. Ръководител на бригадата е инж. Любомир Коларов, а конструктор Борис Кирски.
-
През януари 1951 г. е издаден указ за превръщане на работилницата във Вагонно-ремонтен жп завод, а на 1 май 1952 г. е кръстен „Андрей Жданов“.
-
1951 г. – изработен е първият безкупеен вагон, който е изложен и предизвиква огромен интерес на мострения панаир в Пловдив.
-
1953 г. – в дряновския завод е изработен първият български вагон. Тежък 45 тона, дълъг 22,20 м, с 10 купета, 88 места, две тоалетни, парно отопление, автоматични спирачки и възможност да развива скорост до 80 км/ч.
-
31 декември 1955 г. – произведени са първите хладилни вагони в България.
-
1957-1965 г. – производство на пътнически четириосен вагон ВКАЖ-57, съвместно с Локомотивно вагонен завод „Васил Коларов“ – Русе. Те са с по 10 осемместни купета, парно отопление и са първите български второкласни вагони с мека тапицерия.
-
1958-1968 г. – производство на салон-вагони от серията S, предназначени за правителствени нужди. Първият нов салон-вагон произведен в България е S
-
1960 г. – на XIX Мострен панаир в Пловдив дряновският вагонен завод е награден със Сребърен медал за нов пътнически и хладилен вагон.
-
1961 г. – започва производство на автобусни пътнически ремаркета, товарни автомобилни ремаркета и 76-сантиметрови товарни вагони.
-
1962 г. – на XX Мострен панаир в Пловдив дряновският вагонен завод е награден със Златен медал за 80-местния луксозен пътнически вагон.
-
1962 г. – в завода започва производство на каучкови профили.
-
1968 г. – 30 юни 1968 г. – от завода излизат първите четири второкласни пътнически вагони В467 – този модел се превръща в най-масово произвеждания в страната.
-
1968-1970 г. – завършени са двете нови халета на вагонностроителния цех.
-
1976-1980 г. – извършено е преустройство на безкупейни вагони Бк4 в 10 санитарни влака, предназначени за използване във военно време. Всеки влак се състои от: вагони санитарно обзавеждане оборудвани с легла, вагон-кухня, вагон-аптека и вагон-операционна.
-
1979 г. – произведен е медицински влак-поликлиника, съставен от четири вагона: вагон-амбулатория, вагон-лаборатория, вагон-хирургически кабинет и вагон-стоматологичен кабинет.
-
1986-1994 г. – производство на пътнически вагони В84. Във връзка с неговото изработване са са усвоени нови технологии и конструкции. Закупени са две английски хидравлични машини – една за огъване на ребрата /шприглите/ на коша на вагона и друга за огъване на алуминиевите профили за детайлите на прозорците.
-
2000 г. – Министерството на транспорта обявява процедура за приватизация на вагонния завод в Дряново.
-
28 декември 2001 г. – заводът е приватизиран от фирма „Интерком-АД“ .
Към момента в завода работят малко над 100 души, а дейността на завода включва реставрация на ретро локомотиви и вагони (вкл. от композицията на цар Борис III), производство на туристически влакове, както и пътнически за износ.
Вижте още:
Из музея на Вагонния завод
Немски локомотив от 1911г. краси гарата в Царева ливада
История на Презбалканската жп линия
Share this:
