Макар и не много на брой, значителен интерес представляват следите от живота на тракийски племена на територията на днешната община Дряново. За разкриването на някои от тях се намесва щастливата случайност – ето какво разказва Димитър Димитров в своята статия „Дряновският край през Средновековието и Древността”:
„През есента на 1959 г. при прокопаването на пътя и основите за строежа на хижа „Бачо Киро” (на около 300 метра от Дряновския манастир), на дълбочина 1,5 метра работниците и бригадирите се натъкнаха на следните археологически находки: гробница от големи камъни, в която бяха намерени човешки кости, малка монета и обеци.

В съседство с тази гробница са открити много човешки и животински кости, фрагменти от груба керамика. Разкрити бяха и основите на каменен зид от ломени камъни споени с кал, широк около 1 метър. Намериха се и много фрагменти от тракийска и гръцка керамика, амфори с печат от о-в Тасос от V-IV век пр. н.е.”
Наличието им тук не е изненадващо, тъй като районът има отлична естествена защита и водоизточник, който е благоприятствал живота по тези места. Именно траките строят най-ранните укрепления по склоновете на Стара планина, като присъствието им в Дряновския край е засвидетелствано и от археологическите проучвания на крепостта Стринава, източно от днешния Дряновски манастир[1]. Там са открити тракийски тип керамика и фибули от V-IV век пр. н.е. Освен това са установени, но непроучени и неекспонирани, 18 тракийски могили на територията на община Дряново, като впечатление прави концентрацията им в землището на село Царева ливада.



