Благоприятните условия за живот по земите, които днес наричаме Дряново, са привличали хората и преди десетки хиляди години. Разказахме ви за епохата на палеолита и следите от хомо сапиенс в пещерата „Бачо Киро“ (тук), споделихме ви и за наследството от живота на траките (тук), ред е да обърнем по-сериозно внимание на останките от Римската империя в нашия край.
Триизмерна възстановка на крепостта Дискодуратере – най-добре запазеният обект в Дряново от римско време:
Стратегическото значение на местността привлича интереса и на римляните. За отбрана на проходите през Стара планина те разчитали на крепостите Боруна и Стринава, чийто останки и днес могат да бъдат видени върху високите скали южно и източно от Дряновския манастир, част от плато Стражата. Боруна заема площ от 2,5–3 декара, има форма на неправилен триъгълник и тогава е била достъпна само от юг. Има останки от кула-водохранилище с размери 9 на 8,60 метра и няколко помещения в близост, вероятно казармени и стопански. Стринава впечатлява с внушителните си размери, в нея са разкрити две големи стопански помещения, основите на две кули и еднокорабна църква, а многото находки от там свидетелстват, че крепостта е била в разцвет в този период[1].
Кула-водохранилище
Тайният вход
Останки от зидовете
Тухли
Макар днес да е съхранено много малко от тези две крепости на място, находки от проведените археологически проучвания от проф. Атанас Милчев през 1967-1971 г. се пазят от Исторически музей-Дряново и могат да бъдат видяни в експозицията „Археология и Възраждане” – над 500 монети, накити, керамика, оръжия, битови предмети и други[2]. Сред експонатите впечатление прави нумизматичният материал, който включва бронзови монети от I век пр. н.е. – IV век, медни монети от времето на императорите Теодосий, Аркадий и Хонорий (379-423 г.), медна монета на император Юстиниан (526-565 г.).
Обектите от римско време в Дряновския край обаче не се изчерпват с това. Още в края на XIX век Карел Шкорпил споменава за римска пътна станция, разположена до село Гостилица на римския път от Нове (дн. Свищов) през Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Търновско) към Августа Траяна (дн. Стара Загора). От откритите епиграфски паметници става ясно, че името на въпросната пътна станция е Дискодуратере и е основана от жителите на Августа Траяна по времето на император Марк Аврелий (161-180 г.), когато управител на провинцията е бил Аселий Емилиан, т.е. в годините между 176 и 180.
Вижте също: Историята на тържището Дискодуратере
Постепенно мястото се разраства, започва да служи не само за отдих и смяна на конете, но и като средище за търговци и занаятчии. Регистрирани са производствен център за ювелирни изделия и стъкларска работилница[3]. През 251 г. тържището е разрушено от готите, но след това е възстановено и достига своя разцвет през IV и V век. Това се доказва както от останките от големи постройки от този период, така и от големите находки на монети – към тези години са отнесени повече от половината от общо 375 монети, които са открити при археологическите проучвания, ръководени от Богдан Султов през 1958-1961 г.[4]
Гроб на около 8-годишно момиче
Дискодуратере просъществувало до нашествията на славяните в средата на V век. Животът тук е възобновен едва през Второто българско царство, когато се образува средновековно селище недалеч от столицата Търново. Повече информация – тук.
[1] Вълчева, Ст. Крепостни съоражения в Дряновския край през Средновековието. Сборник „Дряново и Дряновският край”, книга I, 1983 г., с. 26-27.
[2] Димитров, Д. Дряновският край през Средновековието и Древността.
[3] Боянов, И. Доклад относно научната и културна стойност и обществена значимост на емпориум Дискодуратере. София, 2012 г.
[4] Султов, Б. Археологически проучвания в Дискодуратера от 1958 до 1961 година – Известия на Окръжния музей В. Търново, книга III, 1966 г.
Share this:
